Розолистна къпина

Розолистна малина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Къпина (Rubus)
вид:Розолистна малина (R. rosifolius)
Научно наименование
Sm., 1791
Розолистна малина в Общомедия
[ редактиране ]
Плодове на малината Мяо Мяо

Розолистната къпина (Rubus rosifolius), известна още като розолистна къпина, малина Мяо Мяо, маврицийска малина, малина на Вануату (thimbleberry Vanuatu raspberry) и bramble of the Cape[1] е бодлив храст, родом от тропическите гори и високата открита гора на Хималаите, Източна Азия и източна Австралия.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Освен в Хималаите, Източна Азия и източна Австралия, този вид малина се среща в изобилие в бразилските щати Минас Жерайс, Рио де Жанейро и на юг до Рио Гранде до Сул.[2] Растението може да се намери и в много квартали на Сан Франциско. Това растение също расте в дивата природа в Пуерто Рико и във високопланинския край на Индонезия.

В Европа се отглежда масово в прибалтийските републики и Полша. В Украйна се среща повече в див вид. Диворастящо се шири и в африканските и австралийски земи.[3]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Малината Мяо Мяо е бодлив храст с ядливи плодове, достигащ максимална височина 60 см. Цялата надземна част през зимата изгнива, а напролет от коренището избиват десетки леторасти. Листата са с назъбени краища, с жлезисти власинки от двете страни на листовки. Цветовете са бели в метлички или самостоятелни.[4] Ядливите плодове са с дължина 2 cm. Листата остават зелени, а плодовете узряват в началото на есента в Източна Австралия. Първата реколта се получава на третата-четвъртата година след засаждането на храста.

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че малината Мяо Мяо се култивира рядко, растението има няколко приложения. Плодът е сладък и с приятен аромат, когато се отглежда с добра почвена влага. Плодовете се продават и на пазарите в Хималаите,[5], но не са устойчиви на транспорт. Ползват се за конфитюри и сладка. Употребяват се и в салати с домати.

Листата се използва като лечебен билков чай за лечение на диария, менструални болки, сутрешна болест (симптом на бременността, известен като NVP) и трудови болки.[6] Листата съдържат етерични масла.[7]

Растението е много подходящо за жив плет, заради гъстия и бодлив храст, който оформя.[8]

Отглеждане

[редактиране | редактиране на кода]

Малината Мяо Мяо има добрата издръжливост, агресивно разрастване, мразоустойчивост и невзискателност към условията ѝ на култивиране. Вирее и в България.

Растението е лесно за отглеждане, като качеството на почвата е определящо за качеството на плода. Ако почвата пресъхне, плодовете могат да опадат. През есента наземната част на малината се реже на 2 – 3 см от повърхността на почвата. През лятото се изрязват безплодните клонки. През първата зима е нужно мулчиране.

Риск от плевели

[редактиране | редактиране на кода]

Малината Мяо Мяо е внесена на Хавайските острови, Пуерто Рико и Френска Полинезия, където се е превърнала в екологичен плевел, поради което трябва да се обърне изключително внимание, когато се обмисля въвеждането на това растение в региони, където то не е местно.[9][10]

Синоними и сортове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rubus commersonnii Poir.
  • Rubus coronarius
  • Rubus eustephanos var. coronarius
  • Rubus rosaefolius Smith
  • Rubus rosifolius Smith var. coronarius Sims
  • Rubus rosifolius var. commersonii
  • Rubus rosifolius var. rosifolius

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ USDA GRIN Taxonomy // Посетен на 10 August 2016.
  2. ↑ Frutas Brasileiras e Exóticas Cultivadas, Harri Lorenzi et al., Instituto Plantarum de Estudos da Flora, 2006
  3. ↑ Разпространение
  4. ↑ PlantNET, Rubus rosifolius plant profile
  5. ↑ Gamble, J. S., A Manual of Indian Timbers, Bishen Singh Mahendra Pal Singh, 1972
  6. ↑ Low, T., Bush Medicine – A Pharmacopoeia of Natural Remedies, 1990, ISBN 0-207-16462-2
  7. ↑ Southwell, I., The Constituents of Rubus rosifolius. The Structure of Rosifoliol, a Biogenetically Significant Sesquiterpenoid, Australian Journal of Chemistry, 1978, vol. 31(11), pp. 2527 – 2538.
  8. ↑ Приложения
  9. ↑ Randall, Rod. Rubus rosifolius information from the Global Compendium of Weeds (GCW) // Архивиран от оригинала на 2023-09-23. Посетен на 2020-05-26.
  10. ↑ Rubus rosifolius plant profile, Plants Database, United States Department of Agriculture
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rubus rosifolius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​