Сепсис | |
Специалност | инфектология |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | A40 – A41.0 |
МКБ-9 | 995.91 |
База данни DiseasesDB | 11960 |
Мед. рубрики MeSH | D018805 |
Сепсис в Общомедия |
Сепсисът (на старогръцки: σῆψις – „гниене“) представлява синдром на системен възпалителен отговор (ССВО/SIRS) с достатъчно убедителни клинични и/или микробиологични данни за инфекция.
Според старата клинична дефиниция, сепсисът е обща гнойна инфекция на организма, при която от местно гнойно огнище патогенни микроорганизми навлизат в кръвоносната система (сепсис без метастази, септицемия) с възможност за разпространение на инфекцията и образуване на вторични гнойни огнища (сепсис с метастази, септикопиемия).
Сепсисът протича с учестено дишане и сърдечна дейност, фебрилитет или хипотермия, нарушения на съзнанието, смущения в микроциркулацията и многоорганна недостатъчност в тежките стадии, понякога съчетана с консумативна коагулопатия (ДИК синдром).
Днес септичните състояния протичат в значителна степен без ясно гнойно огнище или с отрицателни хемокултури, което създава трудности при поставяне на диагнозата и налага нова дефиниция за сепсис.
През 1992 г. American College of Chest Physicians и Society of Critical Care Medicine създават консенсусна дефиниция за сепсис и въвеждат няколко нови понятия: синдром на системен възпалителен отговор (ССВО/SIRS), бактериемия, сепсис, тежък сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност (СМОН/MODS)[1]. Според този консенсус критерии за сепсис са:
Клиничното развитие на сепсиса се класифицира в няколко форми:
Според скоростта на развитие на клиничната картина, следствие от реактивността на организма към инфекцията, сепсисът условно се разделя на:
|