Силамяе

Силамяе Sillamäe Силламяэ
— град —
Булевард Приморски в Силамяе
Силамяе 59.393056, 27.774167
Страна	Естония
Област	Ида-Виру
Площ	10.54 km²
Надм. височина	18 m
Население	14 252 души (2013) 1352 души/km²
Кмет	Тинис Калберг
Основаване	1502
Първо споменаване	1500 г.
Град от	1957
Пощенски код	40231, 40232, 40233
Телефонен код	+372 39
МПС код	I
Часова зона	UTC+2:00
Официален сайт	www.sillamae.ee
Силамяе в Общомедия

Силамяе (на естонски: Sillamäe) е град в Ида-Виру, Естония. Основен промишлен център в областта. Към 2013 г. има население от 14 252 души.^[1]

География

Силамяе е разположен в североизточната част на Естония, на брега на Финския залив, където река Ситке се влива в морето. Намира се близо до границата с Русия. Разстоянието до Талин е 186 km, а до Санкт-Петербург е 170 km.

История

Първото споменаване на Силамяе е през 1502 г., когато териториите са били още под влиянието на Ливонския орден. Германизираната версия на името е била Силамяги.^[2] През 1700 г. тук вече е построен мост и мелница. По това време границите на селището са включвали и имотите Вайвара. Едва през 1849 г. Силамяе се обособява като отделно селище. През 19 век Силамяе е ваканционно селище, като тук през години са летували личности като Пьотър Чайковски, Иван Павлов, Константин Балмонт, Паул Еренфест и други.^[3] В началото на 20 век селището започва бързо да се индустриализира. През 1928 г. Шведска компания построява в района завод за преработка на битуминозни шисти, които вече са се добивали тук, електроцентрала и пристанище. Населението на Силамяе стига 2600 души до 1940 г. По времето на Втората световна война Германия построява няколко концлагера тук, като затворниците са работели в мините. Докато Германия си изтегля войските от района през 1944 г., заводът за преработка на шисти и електроцентралата биват разрушени.^[4] През 1946 г. е взето решение за построяването на голям металургически завод за преработка на шистовите руди, с цел да се получават ураниеви окиси.^[5] През следващите години тук работят много военни затворници. Мините затварят през 1952 г. Ураниеви руди биват внасяни за преработка в завода от Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Полша и Румъния. През 1957 г. Силамяе получава статут на град. През 1970 г. заводът започва да произвежда тантал и ниобий с руди внесени от Колския полуостров. През 1982 г. заводът вече произвежда обогатен уран, годен за използване в ядрени реактори. Отпадъците от ураниевото производство биват изхвърляни директно в близкото езеро. Поради този факт до 1990 г. езерото вече съставлява сериозна екологична заплаха, защото отпадъчните води се прецеждат в Балтийско море. Скоро започват работи по разчистването на отпадъчното място.^[6] Силамяе има статут на затворен град от 1947 до 1991 г. заради ураниевото си производство.^[7]

Икономика

Икономиката на града се крепи на завода за преработка на редки метали – американския „Molycorp Silmet AS“. Към момента той е един от основните световни производители на ниобий и тантал. Други редки елементи, които се произвеждат тук са лантан, церий, празеодим, неодим и други.^[8] Все още съществуват и почивни станции.

Население

В хода на историята в града се преселват много семейства от Русия, Украйна и други съветски републики. Към 2013 г. градът има население от 14 252 души, като пикът на населението е през 1989 г. – 20 280 души. Етническият състав е представен от около 86% руснаци, 4% естонци, 3% украинци, 3% беларуси, 1% финландци и 3% други.

Източници

1. ((en)) PO0291: Population number, area and density by administrative unit or type of settlement, 1 януари
2. ((en)) Some facts
3. ((en)) Holiday resort
4. ((en)) Development of industry
5. ((en)) Estonia
6. ((en)) The metallurgy factory and former uranium mine in Sillamäe Архив на оригинала от 2019-02-13 в Wayback Machine.
7. ((en)) Secret period
8. ((en)) Molycorp Acquires Controlling Stake in AS Silmet, Expands Operations to Europe