Силезийски въстания | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1919 – 1921 г. | ||
Място | Горна Силезия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Силезийски въстания в Общомедия |
Шльонските въстания (на полски: Powstania śląskie) са три въоръжени конфликта на територията на Горни Шльонск (Силезия) през периода 1919 – 1921 г., в които полското население воюва с немското.[1] Въстанията избухват в периода на формиране на Полската държава след края на Първата световна война:
Първото Шльонско въстание под ръководството на Алфонс Згжебньок (на полски: Alfons Zgrzebniok) избухва спонтанно на 16 август 1919 г. Повод за избухването му стават арестите на шльонските лидери на Полската военна организация (Polska Organizacja Wojskowa) и недоволството на полското население от немския терор и репресии, чиято проява са зверствата в Мисловице.
Въстанието обхваща основно районите около Пшчина и Рибник, както и част от Пшемисловски окръг. Потушено е от германците на 26 август 1919 г. Полското правителство, което в този момент е заето да води военни действия в Полско-болшевишката война, не успява да подкрепи въстанието.
Единствената цел, която въстанието постига, е принуждаването на немските власти да обявят амнистия, но на териториите на плебисцита продължават да властват сеещи терор бойни групировки.
Второто въстание, ръководено от Алфонс Згжебньок, е насочено против немското господство в административната власт в Горни Шльонск и цели гарантиране на сигурността на полскоезичното население. Избухва след многобройни терористични актове, организирани от немска страна. Въстанието обхваща цялата територия на Пшемисловски окръг и някои райони около Рибник.
Междусъюзническата комисия нарежда битките да бъдат спрени, но Згжебньок успява да извоюва достъп на поляците във временната администрация, ликвидиране на ненавижданата от поляците немска полиция по сигурността (Sipo) и полско участие в новите организации по сигурността. По този начин целите на въстанието са постигнати, а поляците получават значително по-добри условия за провеждане на кампания преди плебисцита.
Третото въстание, ръководено от Войчех Корфанти (на полски: Wojciech Korfanty), има за цел да поправи неблагоприятните за поляците условия, резултат от плебисцита в Горни Шльонск. По силата на Версайския договор, решението към коя държава ще принадлежи Горни Шльонск трябва да бъде взето през 1921 г. от самото население. В плебисцита по-голямата част от населението (59,6%) гласува за Германия. По желание на Полша в гласуването участват и горношльонзаци, живеещи извън границите на Шльонск. Техните гласове изиграват решаваща роля за резултата в полза на Германия.
Третото Шльонско въстание избухва през нощта на 2 срещу 3 май 1921 г. и е най-голямото през XX в. въстание в Шльонск.
През 1922 г. в Женева е подписана конвенция по Шльонския въпрос, според която дадената на Полша територията се увеличава до около ⅓ от спорната територия. От гледна точка на разпределението на промишлените обекти, разположени там, решението е благоприятно за Полша, тъй като получава 50% металургичните предприятия и 76% от въгледобивните мини.
След вземането на решение за подялба на Горни Шльонск, полските политически сили и професионални организации създават Главен народен съвет (на полски: Naczelna Rada Ludowa), ръководен от Юзеф Ример. Начело на аналогичния немски орган – Немски отдел – застава Ханс Лукашек. Започва евакуация на войските на Междусъюзническата комисия. По време на евакуацията немските бойни единици започват неочаквана терористична акция, в резултат на която загива и един френски офицер. На 20 юни полските войски пресичат границата близо до Шопенице и навлизат в Шльонск. Община Катовице преминава под полска власт и Юзеф Ример е назначен за първи войвода на Шльонск. На 16 юли 1922 г. в Катовице е подписан документ, удостоверяващ преминаването на Шльонск към Полската държава.
Същевременно в принадлежащите на Германия територии започват действия срещу тези поляци, които по време на плебисцита са били на полска страна. Забранява им се да говорят на полски език на обществени места, а тези които нарушават забраната биват подлагани на унижения. Полските активисти са бойкотирани, а дейността на полските организации е ограничена.
С Решение на сейма на Полската Република VIII мандат от 20 юли 2018 г. 2019 година е обявена за Година на Шльонските въстания.[2]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Powstania śląskie в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |