Синди Шърман

Синди Шърман
Cindy Sherman
американска фотографка и режисьорка
Родена
19 януари 1954 г. (70 г.)
НаградиУолф награди за изкуства (2020)[1]
Time 100 (2022)[2]
Семейство
СъпругМишел Одер (1984–1999; развод)
Уебсайт
Синди Шърман в Общомедия

Синди Шърман (на английски: Cindy Sherman) е американска фотографка и режисьорка, известна със своите концептуални автопортрети.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена през 1954 г. в Глен Ридж, Ню Джърси, Синди Шърман живее и работи в Ню Йорк. Тя заявява, че нейните снимки трябва да се възприемат като творби на концептуалното изкуство. Подобен концептуален подход е особено проявен в разделянето на работите и на серии. Въпреки многообразието им в тях се разпознават постоянни теми като например интерес на художничката към живописта, която тя изследва посредством средствата на фотографията, както и към социалния образ на жените. Първите снимки, с които Шърман става известна в началото на 80-те години, са „Филмови кадри“. Тези черно-бели автопортрети представят художничката в разнообразни ситуации, които като техника и съдържание напомнят филмите от 50-те и 60-те години.

Следващите проекти на Шърман са свързани предимно с разработването на цветна фотография. Една от значимите ѝ фотосерии е правена по поръчка на нюйоркското списание „Артфорум“. Специфично за снимките е, че са в размер на книга, които съответстват на формата на списанието, като показват авторката със застинало изражение на лицето. През 1983 г. Шърман прави първите си модни снимки, чрез които радикално осмива общоприетия идеал за женска красота. С течение на времето тя използва все по-рядко автопортретите в творбите си.

Шърман се класифицира като визуален артист, принадлежащ към тенденцията в съвременното изкуство, която трансформира половите части на тялото в художествен мотив. Известни части на тялото, които вече е показала в „Исторически портрети“ (1988-1990), стават „герои“ в „Сексобрази“ (1992). Както и в по-късните „Картини на ужаса“ (1994) тялото на художничката напълно изчезва от изображенията, за да се появи отново в по-късните „Маски“ (след 1995). В най-амбициозния и проект „Убиец в офиса“ (1997) Шърман съчетава интереса си към социалното положение на жените с някои аспекти на филмовата история.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1981: Artist-in-residence, Light Work, Сиракюз, Ню Йорк[3]
  • 1995: Стипендия на фондация „Маккартър“[4] Тази стипендия предоставя 500 хиляди долара за пет години, без никакви условия, на важни учени в широк спектър от области, за да насърчи бъдещата им творческа работа.
  • 1993: Larry Aldrich Foundation Award
  • 1997: Награда „Волфганг Хан“ на музея „Лудвиг“[5]
  • 1999: Награда „Хаселблад“[6]
  • 2001: National Arts Award
  • 2005: Guild Hall Academy of the Arts Lifetime Achievement Award for Visual Arts
  • 2003: American Academy of Arts and Sciences Award
  • 2009: Награда „Ман Рей“ на Еврейския музей в Ню Йорк[7]
  • 2010: Почетен член на Кралската академия по изкуства, Лондон[8]
  • 2012: Награда „Росвита Хафтман“[9]
  • 2013: Почетен докторат от Кралския колеж по изкуства, Лондон[10]
  • 2020: Награда „Волф“[11]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Inverted Odysseys: Claude Cahun, Maya Deren, Cindy Sherman. MIT Press, 1999. Edited by Shelley Rice. ISBN 0-262-68106-4.
  • Essential, The: Cindy Sherman. Harry N. Abrams, Inc., 1999. ISBN 0-8109-5808-2.
  • Cindy Sherman: Retrospective (Paperback). Thames & Hudson, 2000. By Amanda Cruz and Elizabeth A. T. Smith. ISBN 0-500-27987-X.
  • In Real Life: Six Women Photographers. Holiday House, 2000. By Leslie Sills, et al. ISBN 0-8234-1498-1.
  • Early Work of Cindy Sherman. Glenn Horowitz Bookseller, 2001 ISBN 0-9654020-3-7.
  • Cindy Sherman: Photographic Works 1975-1995 (Paperback). Schirmer/Mosel, 2002. By Elisabeth Bronfen, et al. ISBN 3-88814-809-X.
  • Cindy Sherman: The Complete Untitled Film Stills. Museum of Modern Art, 2003. ISBN 0-87070-507-5.
  • Cindy Sherman: Centerfolds. Skarstedt Fine Art, 2004. ISBN 0-9709090-2-0.
  • Cindy Sherman: Working Girl. St. Louis, Missouri: Contemporary Art Museum St. Louis, 2006. ISBN 978-0-9712195-8-8.
  • Cindy Sherman. The MIT Press, 2006. Edited by Johanna Burton. ISBN 0-262-52463-5.
  • Cindy Sherman: A Play of Selves. Hatje Cantz, 2007. ISBN 978-3-7757-1942-1.
  • Cindy Sherman. Museum of Modern Art, 2012. ISBN 0870708120.
  • Cindy Sherman: Untitled Horrors. Hatje Cantz, 2013. ISBN 978-3-7757-3487-5.
  • Cindy Sherman's Office Killer: Another Kind of Monster. Intellect Books, 2014. By Dahlia Schweitzer. ISBN 1841507075.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ wolffund.org.il // Посетен на 19 януари 2020 г.
  2. ↑ www.today.com
  3. ↑ Past Artists-in-Residence, Light Work, Syracuse, New York.
  4. ↑ Cindy Sherman - MacArthur Foundation // Посетен на March 4, 2019.
  5. ↑ Museum Ludwig - Gesellschaft für Moderne Kunst // Посетен на March 4, 2019.
  6. ↑ Hasselblad Foundation | Cindy Sherman // Посетен на March 4, 2019.
  7. ↑ Cindy Sherman to Receive the Jewish Museum's Man Ray Award Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., Blouinartinfo, November 12, 2009.
  8. ↑ Cindy Sherman | Artist | Royal Academy of Arts // Посетен на March 4, 2019.
  9. ↑ Cindy Sherman Announced as Recipient of 2012 Roswitha Haftmann Prize - News - Artintern.net // Архивиран от оригинала на 2019-03-06. Посетен на March 4, 2019.
  10. ↑ Honorary Doctors Архив на оригинала от август 14, 2013 в Wayback Machine. Royal College of Art, London
  11. ↑ ARTnews, The Editors of. ARTnews in Brief: Cindy Sherman Wins 2020 Wolf Prize—and More from January 15, 2020 // January 13, 2020. Посетен на January 15, 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни