„Син поток“ е основен газопровод през Черно море, който пренася природен газ от Русия (Краснодарски край) към Турция.
Тръбопроводът е изграден от „Блу Стрийм Пайплайн Б.В.“ (Blue Stream Pipeline B.V.) – съвместно предприятие на компаниите „Газпром“ (Русия) и „Ени“ (Италия) със седалище в Нидерландия. То е собственик на подводната част на тръбопровода, включително компресорна станция Береговая (Краснодарски край), „Газпром“ притежава и управлява руския земен участък на тръбопровода, а турската земна част е собственост и се оперира от турската енергийна компания „Боташ“. За „Газпром“ тръбопроводът е построен с цел да диверсифицира маршрутите за доставка на руски газ за Турция чрез избягване на трети страни.
Подготовката на проекта за газопровода започва през 1997 г.[1] На 15 декември 1997 г., Русия и Турция подписват междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода под водата. В същото време, Газпром и Боташ подписват 25-годишен договор за продажба на газ. През февруари 1999 г. Газпром и Ени подписват Меморандум за разбирателство за изпълнение на проекта „Син поток“. Съвместното предприятие на двете компании е регистрирано в Холандия на 16 ноември 1999 г. На 23 ноември 1999 г. са подписани договори за проектиране, доставка на оборудване и изграждане на офшорната част със Saipem, Bouygues Offshore S.A., Katran K и консорциума между Mitsui, Sumitomo и Itochu.
Изграждането на руския земен участък се осъществява през 2001-2002 г., както и подводната част.[2] Офшорната секция на тръбопровода е построена от италианската строителна фирма Сайпем (Saipem), а руската земна част от Стройтрансгаз (Stroytransgaz), дъщерно дружество на Газпром.[3] Подводната тръба се полага от полагащия тръби кораб Saipem 7000.[4] Газовите потоци от Русия към Турция започват през февруари 2003 г.[5] Въпреки това, поради спор за цената между Русия и Турция, официалното тържествено откриване на газовата измервателна станция Дурусу (Durusu) се състои едва на 17 ноември 2005 г. На церемонията присъстват руският президент Владимир Путин, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган и италианският премиер Силвио Берлускони.
Източници