Софт рок

Софт рок
Стилистични коренирокендрол, електрически блус, фолк, кънтри, блус, ритъм енд блус, соул
Типични инструментиВокали, Електрическа китара, Бас китара, Барабани, Акустична китара, Пиано, Синтезатор, Клавишни инструменти
ПопуляризиранеКрая на 1960-те, САЩ, Великобритания

Софт рок (на английски: Soft rock – „мек рок“) или лайт рок (на английски: light rock – „лек рок“)[1] е музикален жанр, който използва техники на рок музика (по-специално елементи на фолк рок) за създаване на по-приятен, мек и приглушен звук.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Софт рокът има тенденция да постигне по-мек, по-приятен звук, така че такава музика да е приятна за слушане, например на работа или докато се шофира. Софт рокът често се пее с високи гласове: мъжките вокали са доминирани от вокали на тенор, текстовете на софт рок са склонни да се фокусират върху приятни теми като любов, ежедневие и приятелство. За да постигнат максимален ефект, софт рок групите често използват пиано и саксофони.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години разделянето на мейнстрийм рока на софт рок и хард рок[2] започва да се разпространява, като и двата жанра се превръщат в най-важните радиоформати в Съединените щати.[3] Софт рокът често израства от фолк рока, използвайки акустични инструменти и поставяйки повече акцент върху мелодиите и вокалните хармонии. Изпълнители на софт рок са Карол Кинг, Кат Стивънс, The Hollies, Джеймс Тейлър[4] и Бред.[5]

Популярният хит (They Long to Be) Close to You на Карпентърс е издаден през лятото на 1970 г., последван от Make It with You на Bread. И двете песни са ранни примери за по-мекия звук, който започва да доминира в класациите.[6] Тенденцията достига своя комерсиален връх през втората половина на 70-те години на XX век с изпълнители като Били Джоел, Елтън Джон, Чикаго, Тото, Кристофър Крос, Майкъл Макдоналд, Англия Dan & John Ford Coley, Air Supply, Seals and Crofts и реформираният Флийтуд Мак, чийто Rumors (1977) е най-продаваният албум на десетилетието.[7] До 1977 г. някои радиостанции, като нюйоркските WTFM и WYNY, преминават изцяло към софт рок.[8] До 80-те години вкусовете се променят и радиоформатите отразяват тази промяна, включително изпълнители като Джърни.[9][10]

Радиоформатът еволюира в това, което става известно като алтернатива на албума за възрастни, по-малко „рок“ формат от софт рок.[11] Софт рокът оцелява през 90-те години на миналия век и изпълнители от предишните десетилетия продължават да издават нова музика като Дженезис, чийто софт рок сингъл от 1992 г. Hold on My Heart оглавява канадската класация за сингли и класацията на Billboard Adult Contemporary. Появяват се нови групи и изпълнители, като датската група Michael Learns to Rock, която придобива огромна популярност в Азия, като много сингли станаха комерсиално успешни на континента, и австралийската група Southern Sons , който се радва на успех в класациите на ARIA с три топ 10 сингъла.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Alan Stephenson, David Reese, Mary Beadle, 2013, Broadcast Announcing Worktext: A Media Performance Guide с. 198.
  2. ↑ R. B. Browne and P. Browne, eds, The Guide to United States Popular Culture (Popular Press, 2001), ISBN 0-87972-821-3, с. 687.
  3. ↑ M. C. Keith, The Radio Station: Broadcast, Satellite and Internet (Focal Press, 8th edn., 2009), ISBN 0-240-81186-0, с. 14.
  4. ↑ J. M. Curtis, Rock Eras: Interpretations of Music and Society, 1954 – 1984 (Popular Press, 1987), с. 236.
  5. ↑ Soft Rock. Soft Rock: Significant Albums, Artists and Songs, Most Viewed // allmusic.com. Архивиран от оригинала на 27 февруари 2021. Посетен на 28 февруари 2023.
  6. ↑ Simpson, 2011 Early 70s Radio, chap. 2 „Pillow Talk: MOR, Soft Rock, and the 'Feminization' of Hit Radio“.
  7. ↑ P. Buckley, The Rough Guide to Rock (Rough Guides, 3rd edn., 2003), с. 378.
  8. ↑ C. H. Sterling, M. C. Keith, Sounds of Change: a History of FM broadcasting in America (UNC Press, 2008), с. 136 – 137.
  9. ↑ Journey: The band who did not stop believing // bbc.com, 12 ноември 2010. Архивиран от оригинала на 16 ноември 2010. Посетен на 28 февруари 2023.
  10. ↑ May, Lori. 10 Best Soft Rock Ballads // Архивиран от оригинала на 13 ноември 2010. Посетен на 28 февруари 2023.
  11. ↑ C. H. Sterling, M. C. Keith, Sounds of Change: a History of FM Broadcasting in America (UNC Press, 2008), с. 187.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Софт-рок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​