Спата Spatha | |
Съвременна възстановка на лангобардска спата, Бергамо | |
Информация | |
---|---|
Вид | Хладно оръжие |
Тип | Меч |
Произход | Древен Рим |
Арсенал | Келти, Римски легион |
Период | Античност, Ранно средновековие |
Разпространение | Европа |
Широчина на острието | 43 – 61 см |
Дължина на острието | 710 – 810 см |
Обща дължина | 750 – 1000 см |
Спата в Общомедия |
Спата (на гръцки: σπάθα; на латински: spatha[1]) е прав дълъг меч с размер от 0.75 до 1 м, използван на територията на Римската империя между I и VI век. Счита се за предшественик на по-късните прави мечове, като каролингския меч[2] и по-късните романски и рицарски меч. Болшинството археологически находки на това оръжие са направени е пограничните римски райони на днешна Британия и Германия.
Спата е използвана за военни действия и гладиаторски борби. Първите цитирания (Плиний Стари, Луций Аней Сенека[3]) посочват спатата като оръжие на келтските и германските спомагателни войски. По-късно тя става оръжие на тежковъоръжената пехота[4] и преминава на левия хълбок, докато гладиусът остава като спомагателно оръжие за леката пехота[5]. Постепенно спатата е заимствана и от кавалерията заради обсега си, като кавалерийската спата е със заоблен връх като превенция от самонараняване на ездача или коня, а е използвана само за посичащи удари от седло.
Думата е заемка в латинския от дорийския гръцки език и означава „широко острие“.[6]. Не е споменавана в Омировия елински гръцки, но при Алкей Митиленски (VI век пр.н.е.)[7] и Теофраст (IV век пр.н.е).[8] се появява за обозначаване на мечове от Желязната епоха. В съвременните романски езици производни на думата се използват за обозначаване на меч. В българския език спатия е един от четирите цвята при игра на карти и често се асоциира с война.
Много точна представа за мястото на спатата в терминологията на военното дело дава цитат на Тацит, датиращ от времето на Принципата.
„ | Кралят на бритите Каратак, разбунтувал се, се намери в капан на скалистия хълм с гладиите на легионерите отпред и спатите на ауксилариите отзад. | “ |
Спата е използвана трайно в армията на Източната римска империя, а Спатарий (на латински: σπαθάριος, мечоносец), е дворцова титла от среден разряд. По-късни официални титли като протоспатарий, спатарокандидат, спатарокубикуларий са запазени за евнуси. Един от най-известните дворцови спатарокандидати Харалд Хардрада[10]. През 1858 в Нидам, Дания е открито древно скривалище с 90 меча, класифицирани като римски спати. Счита се, че подобни оръжия са източник на легендата за меча на Беоулф [11].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Spatha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|