Средновековни румънски земи

Замъкът на Фъгъраш датира началото на влашката самостоятелност – на север от Дунав.

Средновековните румънски земи са под властта на България и Унгария до XIV век.

Късно средновековие

Първите исторически засвидетелствани войводи/владетели са в Трансилвания, която от 1003 г. е под властта на короната на Св. Стефан. В рамките на кралство Унгария (до битката при Мохач), Трансилвания не е единна, а разделена на комитати. Областта е разделена на Ердел, Банат, Кришана и Марамуреш.

Титулът войвода на Ердел се среща за първи път в исторически документи през 1193 г. Цялата територия на областта е под властта на един войвода след 1263 г. Войводата на Ердел от 1263 г. е върховен магистрат и военен командир на седемте крепости, като неговата юрисдикция е ограничена спрямо сасите от свободните градове и секеите охраняващи карпатската граница. Последните били на директно подчинение на унгарския крал. Избухването на трансилванско селско въстание през 1437 г., провокира създаването на Съюз на трите нации, насочен срещу православните власи с тяхното влашко право.

Първите войводи във Влашко са легендарни, а имената им са Мишеслав, Сенеслав, Тихомир, Иванко. Влашката земя се сдобива с известна самостоятелност през първата половина на XIV век при Иванко I Басараб. Това се случва непосредствено след битка при Велбъжд и с битката при Посада, когато Влахия е опазена от унгарска инвазия и подчинение.

Молдовската земя, подобно на влашката, също придобива самостоятелност в борба срещу кралство Унгария. Начело на тази борба е Богдан I, войвода на Марамуреш. От 1359 г. е самостоятелен, поради което и земята му става известна и отразявана в средновековните хроники, като Богдания. Богдан отстоява самостоятелността на земята си освен срещу Унгария, но и срещу Златната орда и кралство Полша.

С падането на Търновското царство под османска власт, Влашко и Молдова се обособяват като самостойни владения. Мирчо Стари е първият владетел с титул господар. Мирча Стари е господар след като е свален Влад I Узурпатор, т.е. от 1397 г. Първият писмен документ в който владетелят на Молдова се титулова господар носи датата 29 юни 1400 г., и се отнася за Александър Добрия, което показва, че земите на Влашко и Молдова са били интегрална част от Търновското царство, но ползващи се през XIV век с известна самостоятелност. От XV век двете страни са автономни, предвид резултатите от битката при Ровине и битката при Никопол. Османската империя се опитва през целия XV век да подчини двете господарства, но не напълно. ^[1] Васалитета им не е пълен, като във Влашко на власт се установява фамилията Басараб, като двата и клона си оспорват властта с османска помощ – Данещи и Дракулещи. В Молдова на власт е фамилията Мушати.

Ново време

През последните десетилетия на XV век дотогавашната широка търговия с кожи, зърно, мед и восък на дунавските княжества със Свещената Римска империя, Полша и Венеция, се свива, за да се превърне вече халифската Османска империя – в основен пазар на тази продукция.

Галерия

• 
  Дунавските княжества
  (1330 – 1395)
• 
  Дунавските княжества
  (1396 – 1484)
• 
  Дунавските княжества
  (1484 – 1672)
• 
  Дунавските княжества при Михай Храбри (1600)

Бележки

1. Възникване на войводствата Влашко и Молдова

Литература

• Achim, Viorel. The Roma in Romanian History. Central European University Press, 2004. ISBN 963-9241-84-9.
• Barta, Gábor. The emergence of the principality and its first crises // History of Transylvania. Akadémiai Kiadó, 1994. ISBN 963-05-6703-2. с. 245 – 293.
• Boia, Lucian. History and Myth in Romanian Consciousness. Central European University Press, 1997. ISBN 963-9116-96-3.
• Brezianu, Andrei, Spânu, Vlad. Historical Dictionary of Moldova. The Scarecrow Press, 2007. ISBN 978-0-8108-5607-3.
• Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-89452-4.
• Engel, Pál. The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers, 2001. ISBN 1-86064-061-3.
• Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. The University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
• Georgescu, Vlad. The Romanians: A History. Ohio State University Press, 1991. ISBN 0-8142-0511-9.
• Kontler, László. Millennium in Central Europe: A History of Hungary. Atlantisz Publishing House, 1999. ISBN 963-9165-37-9.
• Kristó, Gyula. Early Transylvania (895 – 1324). Lucidus Kiadó, 2003. ISBN 963-9465-12-7.
• Makkai, László. The emergence of the Estates (1172 – 1526) // History of Transylvania. Akadémiai Kiadó, 1994. ISBN 963-05-6703-2. с. 178 – 244.
• Pop, Ioan-Aurel. Romanians and Romania: A Brief History. Boulder, 1999. ISBN 0-88033-440-1.
• Pop, Ioan-Aurel. Romanians in the 14th–16th Centuries: From the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“ // History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2005. ISBN 978-973-7784-12-4. с. 209 – 314.
• Sălăgean, Tudor. Romanian Society in the Early Middle Ages (9th–14th Centuries AD) // History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2005. ISBN 978-973-7784-12-4. с. 133 – 207.
• Sedlar, Jean W. (1994). East Central Europe in the Middle Ages, 1000 – 1500. University of Washington Press. ISBN 0-295-97290-4.
• Spinei, Victor (2009). The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century. Brill. 978-90-04-17536-5.
• Treptow, Kurt W.; Popa, Marcel (1996). Historical Dictionary of Romania. Scarecrow Press. ISBN 0-8108-3179-1.
• Treptow, Kurt W.; Bolovan, Ioan; Constantiniu, Florin; Michelson, Paul E.; Pop, Ioan Aurel; Popa, Cristian; Popa, Marcel; Scurtu, Ioan; Vultur, Marcela; Watts, Larry L. (1997). A History of Romania. The Center for Romanian Studies. ISBN 973-98091-0-3.
• Vásáry, István (2005). Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365. Cambridge University Press. ISBN 0-521-83756-1.