Станица

Стани́цата (на руски: стани́ца) е вид населено място в съвременна Русия, а също така и вид административно-териториална единица в Руската империя.

Историческа казашка единица

В териториалната организация на казаците в Руската империя станицата е административна селска единица, състояща се от 1 или няколко казашки селища (хутори, станични посьолки).

На станичен сбор се избира станичното ръководство: станичен атаман, негов помощник и ковчежник. Атаманът разпределя земята между семействата на казаците. Станицата се счита за военно поселение, способно да даде за казашката войска 1 сотня (стотица / ескадрон) ездачи.^[1]

Селище в съвременна Русия

В някои административно-териториални единици в състава на съвременна Русия станицата е вид селско населено място. По численост на населението им станиците често превишават неголеми, понякога дори и средни градове. Най-големите от тях по население (най-големи също и сред селата в страната) са:

• Орджоникидзевская, Ингушетия – 61 577 души (2010),
• Каневская, Краснодарски край – 44 800 души (2005),
• Павловская, Краснодарский край – 31 327 души (2010).

Станици понастоящем съществуват в следните субекти на Руската федерация:

• Адигея,
• Волгоградска област,
• Дагестан,
• Ингушетия,
• Кабардино-Балкария,
• Карачаево-Черкезия,
• Краснодарски край,
• Омска област,
• Оренбургска област,
• Ростовска област,
• Северна Осетия,
• Свердловска област,
• Ставрополски край,
• Чечня.

Вижте също

• Станица Луганская – селище от градски тип в Украйна, Луганска област, Станично-Лугански район

Източници

1. Реформы 60-70-х годов XIX в. на Дону и Северном Кавказе. Станичное, городское и судебное управление.