Старавина

Старавина Старавина
— село —
Поглед на Старавина
Старавина 41.0909, 21.7333
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Новаци
Географска област	Мариово
Надм. височина	858 m
Население	23 души (2002)
Пощенски код	7000
МПС код	BT
Старавина в Общомедия

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα или Σταραβίνη) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География

Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.^[1]

История

Античност и средновековие

На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.^[2]

В Османската империя

Османски статистики[3]	Ханета	Неженени	Вдовици	Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г.	Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г.	38			1208
Дефтер № 73 от 1519 г.	80	14	5	4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г.	77	8		6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г.	63	9		2190

В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана,^[4] третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.

В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старавина е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 79 къщи.^[7]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.^[8]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.^[9]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Чукалев от Битоля е български кмет на Старавина от 27 септември 1941 година до 3 юни 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (18 юни 1942 - 25 ноември 1942), Григор п. Георгиев от Острово (25 ноември 1942 - 22 февруари 1943), Кирил П. Кондов от Прилеп (1 април 1943 - 24 април 1943) и Иван Дим. Групчев от Охрид (26 април 1944 - 9 септември 1944).^[10]

До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Северна Македония^[3]

Националност	1948	1953	1961	1971	1981	1991	1994	2002
Общо	666	741	655	405	217	43	26	23
северномакедонци		718	649	405	214	42	26	22
албанци		0	0	0	0	0	0	0
турци		5	0	0	0	0	0	0
роми		0	0	0	0	0	0	0
власи		0	0	0	0	0	0	0
сърби		13	5	0	1	1	0	1
бошняци		0	0	0	0	0	0	0
други		5	1	0	2	0	0	0

Личности

Родени в Старавина

• Йоан Дамянов (Йоанис Дамянопулос), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[11]
• Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО
• Яни Мяковчиев или Петропулос (1881 – 1962) (Γιάννης Μιακόφτσης, Πετρόπουλος), гъркомански андартски деец^[12][13]

Починали в Старавина

• Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война^[14]
• Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[14]
• Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]
• Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война^[14]
• Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[14]

Бележки

1. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
2. Знаменитости // Општина Новаци. Архивиран от оригинала на 2015-09-16. Посетен на 28 ноември 2017.
3. Старавина (Staravina) Мариово – родното село на Калеш Анѓа // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
4. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
9. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
10. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
11. Δαμιανόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
12. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
13. Μιακόφτσης ή Πετρόπουλος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-03-30.
14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64
15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 538, л. 44