Стерьо Спасе
| Стерьо Спасе | |
| албански писател | |
 | |
| Роден |
1914 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 септември 1989 г.
Тирана, Албания |
| Учил в | Елбасански университет |
| Стерьо Спасе в Общомедия | |
Стерьо Спасе (на албански: Sterjo Spasse; на македонска литературна норма: Стерјо Спасе) е албански писател с македонски произход. Баща е на писателя Илинден Спасе.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в малопреспанското село Глобочени в 1914 година. Завършва Педагогическата гимназия в Елбасан. Работи като учител в аргирокастренското село Дервичан, по-късно преподава в Москополе, Корча и Тирана.
Първата му книга е песимистичният роман „Nga jeta në jetë. Pse!?“ („От живот в живот – защо“, наричан просто „Защо“), излязал в 1935 година в Корча и превърнал се в негов шедьовър. В романа е описана историята на млад интелектуалец, завърнал се в родното си село след завършване на обучението си и сблъсъка му с традиционното, който го води до самоубийство.[1]
В 1936 година пише романа „Афърдита“ за живота на една селска учителка. По-късно издава сборниците с разкази „Младежки венец“, „Булка без було“ и други.
В началото на 50-те се мести в Тирана. В 1952 година издава романа „Те не бяха сами“ за борбата на албанските селяни с мизерията и подтисничеството на бейовете. Пише на историческа тематика за съпротивата на албанците срещу османското нашествие – романите „Огънят“, „Бунтовниците“, „Смърт или свобода“ и други.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Kurorë rinije (Корона на младостта) разкази, 1934 година;
- Në krahët e një femre (В обятията на жена), разкази, 1934 година;
- Nga jeta në jetë – Pse?! (От живот в живот. Защо?) 1935 година;
- Nusja pa duvak (Булка без воалl), разкази, 1944 година;
- Afërdita (Афърдита), роман, 1944 година;
- Ata nuk ishin vetëm (Те не бяха сами), роман, 1952, 1960 година;
- Afërdita përsëri në fshat (Афърдита повторно в селото), роман, 1955 година;
- Të fala nga fshati (Поздрави от селото), разкази, 1958 година;
- Buzë liqenit (Край езерото), роман, 1965 година;
- Sokolesha (На женски сокол), адаптации на епични песни за деца, 1966 година;
- Të fala nga fshati (Поздрави от селото) детски приказки, 1968 година;
- Zjarre (Огънят), роман, 1972 година;
- Zgjimi (Събуждане), роман, 1973 година;
- Letra nipit tim Arian në Tiranë nga Maqedonia dhe Kosova (Писма до моя внук Ариан в Тирана от Македония и Косово), 1975 година;
- Pishtarë (Клади), роман, 1975 година;
- Ja vdekje, ja liri (Или смърт или свобода) 1978 година;
- Kryengritësit (Бунтовниците) 1983 година;
- O sot, o kurrë (Днес или никога!) 1989 година;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albanian Literature in Translation, архив на оригинала от 27 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130927082847/http://www.albanianliterature.net/authors_classical/spasse.html, посетен на 31 октомври 2011
- ↑ Бобев, Боби, Тома Кацори. Албания, Издателство „Отворено общество“, София, 1998, стр. 165 – 166.
