Стрега (награда)

Стрега
Държава	Италия
Първо връчване	1947 г.
Уебсайт	https://www.premiostrega.it/
Стрега в Общомедия

Наградата „Стрега“ (на италиански: Premio Strega, букв. Награда „Вещица“) е престижна литературна награда, присъждана ежегодно на художествена книга, написана на италиански език и излязла за първи път между 1 март на предходната година и 28 февруари на текущата година.^[1]

Произход и развитие

Ликьорът „Стрега“ дава името на конкурса: традиционно победителят отпива глътка от бутилката

Наградата е учредена в Рим през 1947 г. от писателката Мария Белончи и от Гуидо Алберти, собственик на компанията, произвеждаща ликьора „Стрега“, който дава името на наградата и е свързан с историите за магьосничество в Беневенто, датиращи от времето на Класическата древност.

След Втората световна война наградата се превръща в движеща сила за света на италианската култура, съсипана от повече от двадесет години фашистка диктатура и от неотдавнашния военен конфликт.^[2] Първият писател, получил наградата през 1947 г., е Енио Флаяно с книгата Tempo di uccidere („Време за убиване“).

Към 2023 г. дванадесет жени са спечелили наградата: първата, през 1957 г., е Елза Моранте, последвана от Наталия Гинзбург, Анна Мария Ортезе, Лала Романо, Фауста Чаленте, Мария Белончи, Мариатереза Ди Леаве, Дача Мараини, Маргарет Мацантини, Мелания Мадзуко, Елена Янечек и Ада Д'Адамо. Към 2023 г. шестдесет и пет мъже са спечелили наградата. Разпределението по пол на финалистите и носителите на наградата предизвиква полемика и анализ на трудността при утвърждаването на жените писателки.^[3][4]

Писателят Паоло Волпони е първият, спечелил наградата повече от веднъж: през 1965 г. с La macchina mondiale и през 1991 г. с La strada per Roma. През 2020 г. писателят Сандро Веронези също печели наградата за втори път с Il colibrì, след първия път през 2006 г. с Caos calmo.

Някои от произведенията, наградени със „Стрега“, стават крайъгълен камък на съвременната литература: от „Името на розата“ от Умберто Еко, продала 50 млн. копия по целия свят благодарение на превода на десетки езици, до „Гепардът“ от Джузепе Томази ди Лампедуза, класика на италианската литература.

До изданието през 2021 г. наградата се присъжда всяка година на един писател, тъй като никога не е имало равни условия при окончателното изчисляване на гласовете. През 2006 г. обаче, наред с Caos Calmo на Сандро Веронези, Конституцията на Италианската република също получава почетна награда „Стрега“, извън класическата конкуренция: тя е получена от почетния президент на републиката Оскар Луиджи Скалфаро.

Начини за награждаване

Механизмът на награждаването предвижда изборът на победителя да бъде поверен на група от четиристотин културни дейци, включително бивши победители. Тези, които съставят журито, и днес се наричат „Неделни приятели“ по деня, избран за първите им срещи. Всеки от тях може да посочи, със съгласието на автора, произведение, което счита за достойно за участие в наградата, с кратко критично мнение.^[1]

Понастоящем е разрешено участие на максимален брой от 12 творби. При наличие на по-голям брой предложени произведения Управителният комитет избира дванадесетте допуснати до участие с решение, което не подлежи на обжалване.^[1] Допълнителна селекция (обикновено през месец юни) определя петте произведения финалисти, въпреки че в осем издания (1953, 1960, 1961, 1963, 1979, 1986, 1999 и 2020 г.) е необходимо да се добави шеста работа към групата от финалисти, тъй като регламентът изисква да има поне една книга, издадена от средно или малко издателство,^[5] докато през 2022 г. за първи път в историята на наградата има седем финалисти във втория кръг, с двама поделили си петото място и роман, издаден от средно или малко издателство.^[6][7]

Нимфеумът на Вила Джулия – историческото място на финала на наградата

Окончателното гласуване, което провъзгласява печелившата творба, проведено с окончателното гласуване на Неделните приятели и излъчено на живо по телевизията от Rai, традиционно се провежда в първия четвъртък на юли в нимфеума на Националния етруски музей на Вила Джулия в Рим. Единственото изключение е през 2016 г., по повод 70-ото издание на наградата, когато церемонията по награждаването се състои в първия петък на юли (8 юли 2016 г.) в Аудиториум „Парк на музиката“, също в Рим.

Определянето на победителя понякога предизвиква спорове в света на културата и издателствата, подхранвайки вниманието на общественото мнение към наградата.^[8][9]

Лауреати

По-долу са всички книги, участващи във финала на наградата, и книгите победителки.^[10]

Издание	Година	Победител	Творба	Други финалисти
I	1947	Енио Флаяно	Tempo di uccidere	Либеро Биджарети, Il villino Джана Манцини, Forte come un leone Джузепе Берто, Il cielo è rosso Корадо Алваро, L'età breve
II	1948	Винченцо Кардарели	Villa Tarantola	Анна Банти, Artemisia Джино Де Санктис, Viaggio di ritorno Чезаре Павезе, Il compagno Джузепе Берто, Le opere di Dio
III	1949	Джовани Батиста Анджолети	La memoria	Чезаре Павезе, Prima che il gallo canti Микеле Приско, La provincia addormentata Камило Збарбаро, Trucioli Джузепе Раймонди, Giuseppe in Italia
IV	1950	Чезаре Павезе	La bella estate	Флора Волпини, La fiorentina Никола Лизи, La nuova Tebaide Кончето Маркези, Il libro di Tersite Курцио Малапарте, La pelle
V	1951	Корадо Алваро	Quasi una vita	Марио Солдати, A cena col commendatore Карло Леви, L'orologio Алберто Моравия, Il conformista Доменико Реа, Gesù, fate luce
VI	1952	Алберто Моравия	I racconti	Карло Емилио Гада, Il primo libro delle favole Паоло Монели, Morte del diplomatico Ерколе Пати, Il punto debole Итало Калвино, Il visconte dimezzato
VII	1953	Масимо Бонтемпели	L'amante fedele	Джана Манцини, Animali sacri e profani Карло Емилио Гада, Novelle dal ducato in fiamme Марио Тобино, Le libere donne di Magliano Карло Бернари, Vesuvio e pane Джорджо Басани, La passeggiata prima di cena
VIII	1954	Марио Солдати	Le lettere da Capri	Ерколе Пати, Giovannino Карло Касола, Il taglio del bosco Дино Будзати, Il crollo della Baliverna Родолфо де Матеи, Labirinto romano
IX	1955	Джовани Комисо	Un gatto attraversa la strada	Дарио Чеки, Tiziano Джузепе Деси, I passeri Пиер Паоло Пазолини, Ragazzi di vita Ливия Де Стефани, Gli affatturati
X	1956	Джорджо Басани	Cinque storie ferraresi	Гулиелмо Петрони, Noi dobbiamo parlare Карло Леви, Le parole sono pietre Ерколе Пати, Un amore a Roma Данте Троизи, Diario di un giudice
XI	1957	Елза Моранте	L'isola di Arturo	Орио Вергани, Udienza a porte chiuse Артуро Лория, Settanta favole Джино Монтесанто, Cielo chiuso Карло Лауренци, Due anni a Roma
XII	1958	Дино Будзати	Sessanta racconti	Карло Касола, Il soldato Томазо Ландолфи, Ottavio di Saint Vincent Джан Антонио Чибото, La coda del parroco Алдо Камерино, Il salotto giallo
XIII	1959	Джузепе Томази ди Лампедуза	Il Gattopardo	Марио Прац, La casa della vita Пиер Паоло Пазолини, Una vita violenta Масимо Франчоза, La finta sorella Аугусто Фрасинети, Misteri dei Ministeri ed altri misteri
XIV	1960	Карло Касола	La ragazza di Bube	Итало Калвино, Il cavaliere inesistente Лаудомия Бонани, L'imputata Джовани Арпино, La suora giovane Марио Пики, Roma di giorno Лаура Ди Фалко, Una donna disponibile
XV	1961	Рафаеле Ла Каприя	Ferito a morte	Джовани Арпино, Un delitto d'onore Фауста Чаленте, Ballata levantina Наталия Гинзбург, Le voci della sera Аугусто Фрасинети, L'unghia dell'asino Фабио Томбари, L'incontro
XVI	1962	Марио Тобино	Il clandestino	Микеле Приско, La dama di piazza Анна Банти, Le mosche d'oro Джузепе Касиери, Il calcinaccio Лучо Мастронарди, Il maestro di Vigevano
XVII	1963	Наталия Гинзбург	Lessico famigliare	Томазо Ландолфи, Rien va Примо Леви, La tregua Ренцо Росо, La dura spina Бепе Фенольо, Un giorno di fuoco Джорджо Савиане, Il papa
XVIII	1964	Джовани Арпино	L'ombra delle colline	Карло Бернари, Era l'anno del sole quieto Алберто Бевилакуа, La califfa Ариго Бенедети, Il passo dei Longobardi Аугусто Фрасинети, Un capitano a riposo
XIX	1965	Паоло Волпони	La macchina mondiale	Манлио Канкони, La linea del Tomori Джузепе Касиери, Le trombe Джан Антонио Чибото, La vaca mora Гофредо Паризе, Il padrone
XX	1966	Микеле Приско	Una spirale di nebbia	Итало Калвино, Le cosmicomiche Алесандро Бонсанти, La nuova stazione di Firenze Фауста Чаленте, Un inverno freddissimo Масимо Гриланди, La casa di Faenza
XXI	1967	Анна Мария Ортезе	Poveri e semplici	Рафаело Бринети, Il gabbiano azzurro Сандро Де Фео, I cattivi pensieri Ерколе Пати, Un bellissimo novembre Ренато Гиото, Scacco alla regina
XXII	1968	Алберто Бевилакуа	L'occhio del gatto	Джулио Катанео, L'uomo delle novità Брунело Вандано, Addio alla grandezza Чезаре Дзаватини, Straparole Пиер Паоло Пазолини, Teorema
XXIII	1969	Лала Романо	Le parole tra noi leggere	Фулвио Томица, L'albero dei sogni Данте Троизи, Voci di Vallea Джорджо Киезура, La zona immobile e altre storie Чезаре Гарболи, La stanza separata
XXIV	1970	Гуидо Пиовене	Le stelle fredde	Карло Емилио Гада, La meccanica Карло Кастеланета, La dolce compagna Нело Сайто, Dentro e fuori Костанцо Костантини, Ho tentato di vivere
XXV	1971	Рафаело Бринети	La spiaggia d'oro	Карло Касола, Paura e tristezza Джузепе Д'Агата, Primo il corpo Серджо Фереро, Il giuoco sul ponte Алдо Росели, Professione: mitomane
XXVI	1972	Джузепе Деси	Paese d'ombre	Отиеро Отиери, Il campo di concentrazione Гулиелмо Бираги, Lo sguardo nel buio Карло Кастеланета, La paloma Франческа Санвитале, Il cuore borghese
XXVII	1973	Манлио Кангони	Allegri, gioventù	Пиеро Киара, Il pretore di Cuvio Енцо Сичилиано, Rosa pazza (e disperata) Гуидо Черонети, Aquilegia Карла Черати, Un amore fraterno
XXVIII	1974	Гулиело Петрони	La morte del fiume	Акиле Кампаниле, Gli asparagi e l'immortalità dell'anima Луиджи Компаньоне, Ballata e morte di un capitano del popolo Едит Брук, Due stanze vuote Розета Лой, La bicicletta
XXIX	1975	Томазо Ландолфи	A caso	Ералдо Миша, Il gran custode delle terre grasse Лаудомия Бонани, Vietato ai minori Витория Ронше, Figlioli miei, marxisti immaginari Бриана Карафа, La vita involontaria
XXX	1976	Фауста Чаленте	Le quattro ragazze Wieselberger	Отиеро Отиери, Contessa Лаура Ди Фалко, L'inferriata Виторио Горезио, Costellazione Cancro Джорджо Монтефоски, Il museo africano
XXXI	1977	Фулвио Томица	La miglior vita	Карло Згорлон, Gli dei torneranno Марио Лунета, I ratti d'Europa Тони Мараини, Anno 1424 Бруно Модуньо, Re di macchia
XXXII	1978	Фердинандо Камон	Un altare per la madre	Кармело Самона, Fratelli Алберто Виджевани, Fata Morgana Джорджо Монтефоски, L'amore borghese Джузепе Бонура, Per partito preso
XXXIII	1979	Примо Леви	La chiave a stella	Феручо Уливи, Le mani pure Лаудомия Бонани, Il bambino di pietra Карло Згорлон, La carrozza di rame Луиджи Пичоли, Sveva Станислао Ниево, Aurora
XXXIV	1980	Виторио Горезио	La vita ingenua	Ренцо Росо, Il segno del toro Франческа Санвитале, Madre e figlia Нерино Роси, Melanzio Росана Омбрес, Serenata
XXXV	1981	Умберто Еко	Името на розата	Гуидо Артом, I giorni del mondo Виторио Салтини, Il primo libro di Li Po Енцо Сичилиано, La principessa e l'antiquario Джезуалдо Буфалино, Diceria dell'untore
XXXVI	1982	Гофредо Паризе	Sillabario n. 2	Андреа Де Карло, Uccelli da gabbia e da voliera Карло Кочоли, La casa di Tacubaya Розета Лой, L'estate di Letuqué Аннализа Монкада, L'anno venturo al di là del mare
XXXVII	1983	Марио Помилио	Il Natale del 1833	Джузепе Понтиджа, Il raggio d'ombra Джан Пиеро Бона, Passeggiata con il diavolo Давиде Лайоло, Il merlo di campagna e il merlo di città Изабела Боси Федриготи, Casa di guerra
XXXVIII	1984	Пиетро Читати	Tolstoj	Франческа Санвитале, L'uomo del parco Фаусто Джанфрачески, Giorgio Vinci psicologo Алдо Росели, La famiglia Rosselli Франческа Дуранти, La casa sul lago della luna
XXXIX	1985	Карло Згорлон	L'armata dei fiumi perduti	Доменико Налдини, Vita di Giovanni Comisso Джулиана Берлингуер, Una per sei Феручо Парацоли, Il giardino delle rose Джовани Гильоци, Francesco e la povera dama
XL	1986	Мария Белончи	Rinascimento privato	Масимо Д'Авак, Si sa dov'è il cuore Франческо Гризи, A futura memoria Марта Морацони, La ragazza col turbante Джузепе Бонавири, È un rosseggiar di peschi e d'albicocchi Роберто Паци, La principessa e il drago
XLI	1987	Станислао Ниево	Le isole del paradiso	Клаудио Магрис, Danubio Ренато Миноре, Leopardi Нантас Салваладжо, Fuga da Venezia Луиджи Малерба, Il pianeta azzurro
XLII	1988	Джезуалдо Буфалино	Le menzogne della notte	Джулиана Берлингуер, Il braccio d'argento Джорджо Монтефоски, Lo sguardo del cacciatore Брунело Вандано, Donna con cerchio e spada Карло Бернари, Il grande letto
XLIII	1989	Джузепе Понтиджа	La grande sera	Роберто Каласо, Le nozze di Cadmo e Armonia Клара Серени, Manicomio primavera Джузепе Антонели, Lucullo Марио Лунета, Puzzle d'autunno
XLIV	1990	Себастиано Васали	La chimera	Грицко Машони, La notte di Apollo Франко Куомо, Gunther d'Amalfi, cavaliere templare Виторио Гасман, Memorie del sottoscala Джампаоло Ругарли, Andromeda e la notte
XLV	1991	Паоло Волпони	La strada per Roma	Джина Лагорио, Tra le mura stellate Анджела Бианкини, Capo d'Europa Антонио Дебенедети, Se la vita non è vita Енрико Морович, Piccoli amanti
XLVI	1992	Винченцо Консоло	Nottetempo, casa per casa	Марчело Вентуроли, Io, Saffo Салваторе Мануцу, La figlia perduta Витория Ронше, 1944 Карла Черати, La perdita di Diego
XLVII	1993	Доменико Реа	Ninfa plebea	Дача Мараини, Bagheria Клара Серени, Il gioco dei regni Росана Омбрес, Un dio coperto di rose Емилио Тадини, La tempesta
XLVIII	1994	Джорджо Монтефоски	La casa del padre	Франческа Санвитале, Il figlio dell'Impero Марчело Вентуроли, La stella di Giuditta Грация Ливи, Vincoli segreti Мария Луиза Агир Д'Амико, L'altalena
XLIX	1995	Маритереза Ди Лаша	Passaggio in ombra	Луиджи Малерба, Le maschere Лука Канали, Nei pleniluni sereni Елизабета Рази, Ritratti di signora Мариза Волпи, Congedi
L	1996	Алесандро Барберо	Bella vita e guerre altrui di Mr. Pyle, gentiluomo	Антонио Спиноза, Piccoli sguardi Сандро Веронези, Live Мелания Мадзуко, Il bacio della Medusa Джулио Моци, La felicità terrena
LI	1997	Клаудио Магрис	Microcosmi	Рафаеле Крови, L'indagine di via Rapallo Ералдо Афинати, Campo del sangue Франко Куомо, Il codice Macbeth Иполита Авали, La Dea dei baci
LII	1998	Енцо Сичилиано	I bei momenti	Мелания Мадзуко, La camera di Baltus Рафаеле Нигро, Adriatico Романа Петри, Alle Case Venie Лудовика Рипа ди Меана, Marzio e Marta
LIII	1999	Дача Мараини	Buio	Джузепе Монтесанто, Nel corpo di Napoli Корадо Калабро, Ricorda di dimenticarla Лутер Блисет, Q Никола Лека, Concerti senza orchestra Роберто Паци, La città volante
LIV	2000	Ернесто Фереро	N.	Фоско Мараини, Case, amori, universi Лука Донинели, La nuova era Андреа Канобио, Indivisibili Рената Пизу, La via della Cina
LV	2001	Доменико Старноне	Via Gemito	Винченцо Черами, Fantasmi Антонио Дебенедети, Un giovedì dopo le cinque Данило Донати, Coprifuoco Паола Мастрокола, Palline di pane
LVI	2002	Маргарет Мацантини	Чуй ме	Ермано Реа, La dismissione Серджо Дживоне, Nel nome di un dio barbaro Алесандра Лаванино, Le bibliotecarie di Alessandria Чезаре де Сета, Terremoti
LVII	2003	Мелания Мадзуко	Vita	Роберто Алаймо, Cuore di madre Франко Матеучи, Il visionario Сандра Петриняни, La scrittrice abita qui Пиетро Спирито, Speravamo di più
LVIII	2004	Уго Рикарели	Il dolore perfetto	Елена Льовентал, Attese Франческо Пиколо, Allegro occidentale Мария Роза Кутруфели, La donna che visse per un sogno Марко Фабио Аполони, Il mistero della Locanda Serny
LIX	2005	Маурицио Маджани	Il viaggiatore notturno	Едоардо Нези, L'età dell'oro Джузепе Конте, La casa delle onde Маурицио Куки, Il male è nelle cose Валерия Парела, Per grazia ricevuta
LX	2006	Сандро Веронези	Caos calmo	Росана Росанда, La ragazza del secolo scorso Масимилиано Палмезе, L'amante proibita Пиетро Гроси, Pugni Серджо Де Санктис, Cronache dalla città dei crolli
LXI	2007	Николо Аманити	Come Dio comanda	Марио Фортунато, I giorni innocenti della guerra Франко Матеучи, Il profumo della neve Лаура Бозио, Le stagioni dell'acqua Милена Агус, Mal di pietre
LXII	2008	Паоло Джордано	Самотата на простите числа	Ермано Реа, Napoli ferrovia Кристина Коменчини, L'illusione del bene Диего Де Силва, Non avevo capito niente Лидия Равера, Le seduzioni dell'inverno
LXIII	2009	Тициано Скарпа	Stabat Mater	Антонио Скурати, Il bambino che sognava la fine del mondo Масимо Лули, L'istinto del lupo Чезарина Виги, L'ultima estate Андреа Витали, Almeno il cappello
LXIV	2010	Антонио Пенаки	Canale Mussolini	Силвия Авалоне, Acciaio Паоло Сорентино, Hanno tutti ragione Матео Нучи, Sono comuni le cose degli amici Лоренцо Паволини, Accanto alla tigre
LXV	2011	Едоардо Нези	Storia della mia gente	Марияпия Верадиано, La vita accanto Бруно Арпая, L'energia del vuoto Марио Дезиати, Ternitti Лучана Кастелина, La scoperta del mondo
LXVI	2012	Алесандро Пиперно	Inseparabili: il fuoco amico dei ricordi	Емануеле Треви, Qualcosa di scritto Джанрико Карофильо, Il silenzio dell'onda Марчело Фоа, Nel tempo di mezzo Лоренца Гинели, La colpa
LXVII	2013	Валтер Сити	Resistere non serve a niente	Алесандро Перисиното, Le colpe dei padri Паоло Ди Паоло, Mandami tanta vita Романа Петри, Figli dello stesso padre Симона Спарако, Nessuno sa di noi
LXVIII	2014	Франческо Пиколо	Il desiderio di essere come tutti	Антонио Скурати, Il padre infedele Франческо Пекораро, La vita in tempo di pace Джузепе Катоцела, Non dirmi che hai paura Антонела Чиленто, Lisario o il piacere infinito delle donne
LXIX	2015	Никола Ладжоя	La ferocia	Мауро Ковачич, La sposa Елена Феранте, Storia della bambina perduta Фабио Дженовези, Chi manda le onde Марко Сантагата, Come donna innamorata
LXX	2016	Едоардо Албинати	La scuola cattolica	Ералдо Афинати, L'uomo del futuro Виторио Сермонти, Se avessero Джордано Меачи, Il cinghiale che uccise Liberty Valance Елена Станканели, La femmina nuda
LXXI	2017	Паоло Конети	Le otto montagne	Тереза Чабати, La più amata Ванда Мараско, La compagnia delle anime finte Матео Нучи, È giusto obbedire alla notte Алберто Роло, Un'educazione milanese
LXXII	2018	Елена Янечек	La ragazza con la Leica	Марко Балцано, Resto qui Сандра Петриняни, La corsara. Ritratto di Natalia Ginzburg Карло Д'Амичис, Il gioco Лия Леви, Questa sera è già domani
LXXIII	2019	Антонио Скурати	M. Il figlio del secolo	Бенедета Чибрарио, Il rumore del mondo Марко Мисироли, Fedeltà Клаудия Дурастанти, La straniera Надя Теранова, Addio fantasmi
LXXIV	2020	Сандро Веронези	Il colibrì	Джанрико Карофильо, La misura del tempo Валерия Парела, Almarina Джан Артуро Ферари, Ragazzo italiano Даниеле Менкарели, Tutto chiede salvezza Джонатан Баци, Febbre
LXXV	2021	Емануеле Треви	Due vite	Донатела Ди Пиетрантонио, Borgo Sud Едит Брук, Il pane perduto Джулия Каминито, L'acqua del lago non è mai dolce Андреа Баяни, Il libro delle case
LXXVI	2022	Марио Дезиати	Spatriati[11]	Марко Америги, Randagi Фабио Бака, Nova Алесандра Карати, E poi saremo salvi Вероника Галета, Nina sull’argine Клаудио Пиерсанти, Quel maledetto Vronskij Вероника Раймо, Niente di vero[12]
LXXVII	2023	Ада Д'Адамо	Come d'aria[13]	Розела Посторино, Mi limitavo ad amare te Мария Грация Каландроне, Dove non mi hai portata Андреа Канобио, La traversata notturna Романа Петри, Rubare la notte[14]

Европейска награда „Стрега“

През 2014 г., по време на семестъра на италианското председателство на Съвета на Европейския съюз, се ражда Европейската награда „Стрега“ благодарение на сътрудничеството между Фондация „Белончи“, Дома на литературите, Международния литературен фестивал в Рим и Представителството в Италия на Европейската комисия.^[15] Наградата се присъжда ежегодно, за да популяризира най-оригиналните и задълбочени гласове в съвременната литература^[16] на европейски автор, спечелил съответната национална награда в страната, в която е публикуван. Победителят, надделял над петима финалисти, получава сумата от 3000 евро, а преводачът на произведението – 1500 евро.

Лауреати

• 2014: Маркос Хиралт Торенте: Il tempo della vita, превод от Пиерпаоло Маркети
• 2015: Катя Петровская: Forse Esther, превод на Ада Виляни
• 2016: Ани Ерно, Gli anni, превод от Лоренцо Флаби
• 2017: Джени Ерпенбек: Voci del verbo andare, превод от Ада Виляни
• 2018: Фернандо Арамбуру: Patria, превод от Бруно Арпая
• 2019: Давид Диоп: Fratelli d'anima, превод от Джовани Больоло
• 2020: Юдит Шалански: Inventario di alcune cose perdute, превод от Флавия Пантанела^[17]
• 2021: Георги Господинов: Cronorifugio, превод от Джузепе Дел'Агата^[18]
• 2022: Амели Нотомб: Primo sangue, превод от Федерика Ди Лела; заедно с Михаил Павлович Шишкин: Punto di fuga, превод от Емануела Бонакорси^[19]
• 2023: Еманюел Карер: V13, превод от Франческо Бергамаско^[20]

Награда „Стрега Джовани“

Родена е през 2014 г. и е определена от жури от над петстотин деца от гимназиални училища, разпределени в Италия и чужбина, за една от дванадесетте книги, номинирани за наградата „Стрега“.

Лауреати

• 2014: Джузепе Катоцела: Non dirmi che hai paura
• 2015: Фабио Дженовези: Chi manda le onde
• 2016: Росана Кампо: Dove troverete un altro padre come il mio
• 2017: Паоло Конети: Le otto montagne
• 2018: Лия Леви: Questa sera è già domani)
• 2019: Марко Мисироли: Fedeltà
• 2020: Даниеле Менкарели: Tutto chiede salvezza
• 2021: Едит Брук: Il pane perduto
• 2022: Вероника Раймо: Niente di vero^[21]
• 2023: Ада Д'Адамо: Come d'aria^[22]

Награда „Стрега Рагаце е Рагаци“

От 2016 г. наградата „Стрега Рагаце е Рагаци“ (момичета и момчета) се присъжда на детски художествени книги, издадени в Италия, включително в превод. Разделена е на 3 категории, еквивалентни на възрастови групи: +6, +8 и +11 г. Два други раздела също са награждавани: „Новодошли“ и „Разказ чрез изображения“.

Лауреати

• 2016:
  • +6 – Сузана Тамаро: Salta, Bart!
  • +11 – Киара Карминати: Fuori fuoco

• 2017:
  • +6 – Давид Чиричи: Muschio
  • +11 – Луиджи Гарландо: L’estate che conobbi il Che

• 2018:
  • +6 – Луис Пратс Мартинес: Hachiko. Il cane che aspettava
  • +11 – Паола Дзанонер: L’ultimo faro

• 2019:
  • +6 – Лука Донинели: Tre casi per l’investigatore Wickson Alieni
  • +11 – Гуидо Згардоли: The Stone. La settima pietra

• 2020:
  • +6 – Марта Палацези: Nebbia
  • +11 – Линда Мулали Хънт: Una per i Murphy

• 2021:
  • +6 – Алекс Кусо: Murdo. Il libro dei sogni impossibili
  • +8 – Алесандро Барбаля: Scacco matto tra le stelle
  • +11 – Давиде Морозиното: La più grande
  • Дебют – Анет Шаап: Lucilla

• 2022:^[23]
  • +6 – Лиза Лундмарк: Jenny lo squalo
  • +8 – Надя Теранова и Мара Чери: Il segreto
  • +11 – Франческо Д'Адамо: Giuditta e l’orecchio del diavolo
  • Дебют – Антония Мурго: Miss Dicembre e il Clan di Luna
  • Разказ чрез образи – Питър Ван ден Енде: Il viaggio

• 2023:^[24]
  • +6 – Матю Кордел: Ugo e Poppy. Così diversi, così amici!
  • +8 – Инес Гарлан: Lilo
  • +11 – Дан Гемайнхарт: L'imprevedibile viaggio di Coyote Sunrise

Награда „Стрега“ за поезия

Наградата за поезия „Стрега“ е учредена през 2023 г. и е предназначена за литературни произведения с поетичен характер.^[25] На 21 март биват обявени заглавията на 135-те книги, допуснати за участие в първото издание на конкурса.^[26] Изборът на кандидат-книги се обявява в края на април. Петимата финалисти са представени на 19 май на Панаира на книгата в Торино, а победителят се обявява на 5 октомври.

Присъжда се и награда „Стрега Поезия Джовани“ (за младежи), чиито гласоподаватели са учениците от гимназии, разпределени в Италия и чужбина.^[27]

Лауреати

• 2023: Вивиан Ламарк: L’amore da vecchia^[28]
  • Младежи – Вивиан Ламарк: L’amore da vecchia

Вижте също

• Италианска литература
• Списък на произведенията на италиански автори на български

Източници

1. Regolamento del Premio Strega // Посетен на 2023-12-28.
2. Gli Amici della domenica // Архивиран от оригинала на 2017-4-29.
3. Premio Strega, il soffitto di cristallo delle scrittrici // Посетен на 2023-12-28.
4. Perché anche al premio Strega sono quasi sempre tutti maschi // Посетен на 2023-12-28.
5. I finalisti del Premio Strega 2020 e il vincitore del Premio Strega Giovani 2020
6. Premio Strega: niente cinquina ma per la prima volta una finale a sette // Посетен на 2023-12-28.
7. Premio Strega 2022, per la prima volta sette libri in finale. Desiati il più votato // 08 giugno 2022.
8. Le critiche al premio Strega e sull'impoverimento del romanzo italiano // Посетен на 2023-12-28.
9. Roberto Saviano e le critiche al Premio Strega 2015 // Посетен на 2023-12-28.
10. Fonte: Libri premiati // Архивиран от оригинала на 2022-10-08. Посетен на 2023-12-28. Финалистите са изброени по реда на второто и последното гласуване, от второ до пето място.
11. Premio Strega 2022, vince Mario Desiati // Посетен на 2023-12-28.
12. Premio Strega, sette pretendenti e un vincitore annunciato. Ma le sorprese non mancheranno // Посетен на 2023-12-28.
13. Premio Strega 2023, libro vincitore «Come d’aria» di Ada d’Adamo // Посетен на 2023-12-28.
14. Premio Strega 2023, in cinquina Postorino, D'Adamo, Calandrone, Canobbio e Petri // Посетен на 2023-12-28.
15. È MARCOS GIRALT TORRENTE IL VINCITORE DEL PREMIO STREGA EUROPEO 2014 // Посетен на 2023-12-28.
16. Il libro premiato 2023
17. La cinquina del Premio Strega Europeo 2021
18. Premio Strega Europa a Georgi Gospodinov // Посетен на 2023-12-28.
19. Premio Strega europeo, vincono ex aequo Nothomb e Shishkin // Посетен на 2023-12-28.
20. Lo scrittore francese Emmanuel Carrère ha vinto il Premio Strega Europeo col libro “V13 // Посетен на 2023-12-28.
21. Premio Strega giovani: è Veronica Raimo la preferita dai ragazzi // Посетен на 2023-12-28.
22. Strega Giovani, vince Ada d'Adamo con Come d'aria // Посетен на 2023-12-28.
23. Ecco chi ha vinto la settima edizione del Premio Strega Ragazze e Ragazzi // Посетен на 2023-12-28.
24. Strega Ragazzi 2023 a Cordell, Garland e Gemeinhart // Посетен на 2023-12-28.
25. Nasce il Premio Strega Poesia // Посетен на 2023-12-28.
26. Premio Strega Poesia, 135 i libri proposti alla prima edizione // Посетен на 2023-12-28.
27. Strega Poesia, bis di Vivian Lamarque vince anche premio Giovani // Посетен на 2023-12-28.
28. Vivian Lamarque ha vinto il Premio Strega Poesia

Външни препратки

• Официален уебсайт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Premio Strega в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​