Стъкленият таван е форма на полова дискриминация по отношение на правото на труд. Той е група от „невидими“ (неочевидни) бариери, основани на предразсъдъци, които възпрепятстват развитието на жените към по-високи длъжности в тяхната кариера. В резултат от „стъкления таван“ жените са по-слабо представени в по-високите йерархични нива даже в сектори, където те са мнозинство, като сферата на образованието. Терминът е предложен от Уолстрийт джърнъл през 1986 г.[1]
През 2013 г. 17,8% от членовете на управителните съвети на най-големите котирани на фондовата борса предприятия в Европейския съюз са жени, като те представляват 4,8% от председателите на тези управителни съвети. Делът на жените главни изпълнителни директори е 2,8%.[2]
През 2012 г. близо 19% от майките в България са били уволнени, след като са съобщили на работодателя си, че са бременни.[3]
През 2015 г. Комисията по правата на жените и равенството между половете към Европейския парламент посочва следните причини за съществуването на „стъкления таван“:[1]