Сугарево

Сугарево
Сугарево 41.561294, 23.427305 Сугарево
Общи данни
Население	14 души[1] (15 март 2024 г.) 0,253 души/km²
Землище	58 075 km²
Надм. височина	955 m
Пощ. код	2820
Тел. код	07437
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	70189
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)
Сугарево в Общомедия

Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	19
Българи	19
Турци	-
Цигани	=
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

География

Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.

История

През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.^[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Културни и природни забележителности

 Основна статия: Свети Илия (Сугарево)

Интериор от църквата „Свети Илия“

Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.

Редовни събития

• Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 20 юли – Илинден.

Личности

Родени в Сугарево

• Ангел Сугарвалията, деец на ВМОК^[7]
• Динчо Сугарски (1896 - 1924), деец на ВМРО
• Иван Николов Нойков – Ванката, член на Серския революционен окръг от 1907 година^[8]

Починали в Сугарево

• Панзо Зафиров (1896 – 1924), български революционер
• Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО

Бележки

1. www.grao.bg
2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.