Сугарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 14 души[1] (15 март 2024 г.) 0,253 души/km² |
Землище | 58 075 km² |
Надм. височина | 955 m |
Пощ. код | 2820 |
Тел. код | 07437 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 70189 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Сугарево в Общомедия |
Суга̀рево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | |
Общо | 19 |
Българи | 19 |
Турци | - |
Цигани | = |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | - |
Село Сугарево се намира в планински район в югозападните склонове на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. През землището на селото тече Сугаревска река, основен приток на Мелнишката река.
През XIX век Сугарево е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сугарево (Sougarévo) е посочено като село с 15 домакинства с 50 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 194 жители, всички българи-християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото брои 236 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Църквата „Свети Илия“ е построена през 1856 година от местния жител Маню Сирманов след съновидение и в голяма степен е съхранила автентичният си облик. Тя е изграден на ръба на дълбока пропаст. Край църквата се намира общият гроб на Тодор Александров и Панзо Зафиров и гробовете на Симеон Евтимов, Иван Параспуров и Антон Попов.