В Аналитичната психология, „сянката“ е част от несъзнателната психика, съдържаща изтласкани недостатъци, слабости и инстинкти. Тя е един от трите най-разпознаваеми архетипа, другите са Анима и Анимус и персоната. „Всеки носи сянка“, пише Юнг, „и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя.“ [1] Може да бъде (частично) връзка с примитивните животински инстинкти,[2] които са изместени по време на ранното детство от съзнателната психика.
Според Юнг сянката бидейки инстинктивна и ирационална е склонна към проектиране: обръщане на личностната малоценност във възприет морален недостиг в някой друг. Юнг пише, че ако тези проекции са неразпознати „Фактора, създаващ проекцията (Архетипа на сянката) тогава има свобода на действие и може да осъзнае обекта си-- ако има такъв -- или да доведе но до някои ситуации, характеризиращи се със силата си.“ [3] Тези проекции изолират и осакатяват индивидите чрез формиране на още по-плътна мъгла между егото и външния свят.
Юнг също вярва, че „въпреки своята функция като резервоар за човешката тъмнина-или може въпреки това-сянката е центъра на творчеството.“[4]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shadow (psychology) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |