Татар Елевци
| Татар Елевци Татар Елевци | |
| — село — | |
 | |
  Татар Елевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Горни Дебър |
| Надм. височина | 777 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Демоним | елешани |
| Пощенски код | 1250 |
| Татар Елевци в Общомедия | |
Татар Елевци, още Град Елевци или Турско Елевци (на македонска литературна норма: Татар Елевци), е село в Северна Македония, в община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Дебър в южните склонове на планината Дешат на десния бряг на Радика над Дебърското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името Град Елевци, показва близостта до град Дебър, а имената Татар Елевци и Турско Елевци показват старо мюсюлманско население и са противопоставени на Каурско Елевци в Жупа. Бранислав Русич счита, че селото е било населено с татари, които може би са имали старейшина Елез, откъдето през Елезци и Елееци да е дойшло до Елевци, а в подкрепа на тази теория подчертава, че жителите турци на Елевци в Жупа произнасят името на селото като Елѐсца. Демонимът съответно е елешани, а прилагателното елешки.[1]
В Бигорския поменик селото е споменато като Долно Елевци.[1]
В XIX век Татар Елевци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Татар Елевци е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 52 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Грат Елевци има 155 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Татар Елевци е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 16 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турско Елевци има 112 българи християни, всички екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война един човек от Татар Елевци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] Селото е посочено втори път като се казва, че при избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елевци (Елевци и Татар Елевци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Градъ Елевци е част от Раичката община на българската Дебърска околия.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Татар Елевци
Деспот Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, майстор зидар, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[10]- Иларион Бигорски (? - 1807), български духовник от XVIII - XIX век
- Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[11]
- Починали в Татар Елевци
Панче Поповски (1924 – 1944), югославски партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
| |||||||||||
