Тетевен | |
Община Тетевен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 8790 души[1] (15 март 2024 г.) 79,3 души/km² |
Землище | 110,788 km² |
Надм. височина | 412 m |
Пощ. код | 5700 |
Тел. код | 0678 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 72343 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
Уебсайт | www.teteven.bg |
Тетевен в Общомедия |
Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тѐтевене или Тѐтьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2021 г. е 7850 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.
По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 8790 души по настоящ адрес и 9720 души по постоянен адрес.
Тетевен се намира в планински район, в долината на река Вит, между две части на Стара планина – Златишко-Тетевенската и Васильовската планина. Обграден е от върховете Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен. Градът се намира на 70 km от областния център Ловеч, на 60 km от Троян, на 111 km от столицата София, на 238 km от Пловдив, на 362 km от Варна и на 355 km от Бургас.
Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.
Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 km², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.
Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират ранножелязната епоха. На връх Трескавец (1051 м н.в.) е намерена керамика от тази епоха, от XII – XI век пр. Хр. или преди 3200 г. Изследването е направено през 2008 г. със съдействието на Община Тетевен от проф. Иван Иванов и доц. Лилко Доспатлиев.[5][6] Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).
През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50 – 60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен.[7] След обира при Арабаконак, който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет,[8] след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война.
След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.
Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):[2][3][4]
Тетевен | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2011 | 2021 |
население | 4817 | 7995 | 9810 | 12 582 | 12 753 | 12 567 | 11 427 | 10 954 | 10 713 | 10 613 | 9806 | 7850 |
Източници: Национален статистически институт[2], Citypopulation.de[3] и Pop-stat.mashke.org[4] |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9806 | 100,00 |
Българи | 8587 | 87,56 |
Турци | 9 | 0,09 |
Цигани | 482 | 4,91 |
Други | 24 | 0,24 |
Не се самоопределят | 48 | 0,48 |
Неотговорили | 656 | 6,68 |
В Тетевен е развит туризмът. Около града има хижи и почивни станции.
Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли.
Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, възрожденска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при неговото посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.
Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката ѝ в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката ѝ, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.[12]
Трескавец е най-труднодостъпният и най-интересният от върховете. Опасан е от всички страни със скална корона с височина до 100 метра, по-достъпен е от изток, откъм днешното село Бабинци. Поради естествената защитеност на върха на него е била изградена крепост, като съоръженията са заемали източната му част. Запазени са основите на две стражеви помещения при източния вход. Източната част на върха има форма на амфитеатър, по чийто южен склон личат тераси, а на дъното му е издълбана водосборна яма, личало е заравняване с камъни. Открити са върхове от стрели и копия, парчета битова керамика, хромел от червен пясъчник. Крепостта е била използвана като убежище и в по-нови времена: при кърджалийското нападение през 1801 г., през 1877 г., когато турците обстрелвали Тетевен от връх Хайдушка поляна. Западната част на върха с лек наклон се снижава на запад.[13]
Това един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името на върха.
Формата на върха е поражда поверието, според което на един старец му се присънва, че на върха изригва вулкан. Стреснат от своя кошмар, той го споделя на попа, който отслужил молебен на върха за умилостивяване на злото и помолил Господ за закрила на града. За да се затисне „греховното чудовище“ жителите донесли камъни от река Вит. Вече повече от 70 години през октомври местни вярващи хора поемат към върха като всеки занася по един речен камък.[14]
Връх Червен е най-високият връх в района на град Тетевен със своите 1221 м. Нарича се така, защото на залез слънце се огрява в червена светлина и сякаш гори. Тук се намира пропастната пещера Ямата с дълбочина 27 м.
На 29 октомври 1877 г. на Голата могила, под връх Червен, се е състояло първото сражение между руските войски на генерал Орлов и турския аскер в града. От 30.10.1877 г. Тетевен се счита вече за свободен, а могилата е наречена Боева могила. През 1977 г. на могилата е издигнат голям паметник в чест на 100-годишнината от Освобождението му.
Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.
На Тетевен е наречена улица „Тетевенска“ в квартал „Бенковски“ в София (Карта).
|