Тимин | |
Структурна формула на тимина | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₅H₆N₂O₂ |
Моларна маса | 126,043 u[1] |
Точка на топене | 317 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 65-71-4 |
PubChem | 1135 |
ChemSpider | 1103 |
DrugBank | DB03462 |
KEGG | C00178 |
MeSH | D013941 |
ChEBI | 17821 |
ChEMBL | CHEMBL993 |
SMILES | CC1=CNC(=O)NC1=O |
InChI | InChI=1S/C5H6N2O2/c1-3-2-6-5(9)7-4(3)8/h2H,1H3,(H2,6,7,8,9) |
InChI ключ | RWQNBRDOKXIBIV-UHFFFAOYSA-N |
UNII | QR26YLT7LT |
Gmelin | 278790 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Тимин в Общомедия |
Тиминът е една от четирите азотни бази участваща в състава на ДНК. Другите три бази са: аденин, гуанин и цитозин. За съкращение се използва само първата буква „T“, като той винаги формира двойка с аденина. Познат е още като 5-метилурацил и спада към пиримидиновите азотни бази. По името може да се предположи, че тиминът е производно на петия въглероден атом на урацила след метилация. В РНК тази азотна база е заместена от урацила в повечето случаи.
В ДНК тимина и аденина се свързват посредством две водородни връзки и стабилизират структурата нуклеиновите киселини.
|