Тирниауз

Тирниауз на руски: Тырныауз на карачаево-балкарски: Тырныаууз на кабардино-черкезки: Тырныауз
— град —
Изглед към града през зимата на 2016 г.
Тирниауз 43.4, 42.916667 Тирниауз
Страна	Русия
Федерален субект	Кабардино-Балкария
Район	Елбруски район
Площ	61,8 km²
Надм. височина	около 1300 m
Население	20 661 души (2021)
Основаване	1934
Град от	1955
Пощенски код	361 624
Телефонен код	+7 86638
Часова зона	Московско време (UTC+3)
Официален сайт	admtyrnyauz.ru
Тирниауз в Общомедия

Изглед към града през лятото на 2016 г.

Тирниауз (на руски: Тырныауз, на карачаево-балкарски: Тырныаууз, на кабардино-черкезки: Тырныауз) е град в Русия, административен център на Елбруски район, Кабардино-Балкария. Според официални оценки към 1 януари 2021 г. населението на града е 20 661 души.

География

Градът е разположен в югозападната част на републиката, на двата бряга на река Баксан, на 90 км югозападно от град Налчик и на 40 км североизточно от връх Елбрус. През Тирниауз, по долината на река Баксан, минава магистралата Баксан-Елбрус, водеща до подножието на връх Елбрус. Наблизо тече едноименната река Тирниауз.

История

Възниква като село Герхожан през 1934 г. при откриването на Тирняузското находище на волфрам-молибден.

През 1937 г. започва изграждането на първите заводи в горното течение на Баксанското дефиле. През същата година село Герхожан е преименувано на Нижни Баксан, работническо селище от градски тип.

С указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР от 10 юни 1955 г. работническото селище Тирни-Ауз в Елбруски район, Кабардинска АССР е преобразувано в град с регионално подчинение и получава името Тирниауз. През 1963 г. градът получава статут на град на републиканско (АССР) подчинение.

През 1958 г., когато село Горен Баксан се възстановява, то е включено в състава на град Тирниауз. През 1995 г., с образуването на Елбруски район, село Горен Баксан е отделено от състава на Тирниауз и е превърнато в самостоятелно селско селище.

През 1994 г. Тирниауз се преобразува в град с регионално подчинение и превърнат в административен център на новосформирания Елбруски район.

С разпадането на СССР и затварянето на завода за молибден броят на жителите започва бързо да намалява и градът губи една трета от населението си, сравнено в периода между преброяванията от 1989 до 2002 г. Поредица от наводнения и свлачища през 2000 г. също допринасят за бързото намаляване на населението на града.

Населението на града продължава бавно да намалява. Правят се опити за възстановяване на волфрамо-молибденовия завод, за да се върне предишното значение на града.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2010 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2010 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	21 000	100,00
Балкарци	10 941	52,10
Руснаци	4 861	23,14
Кабардинци	3 175	15,11
Татари	329	1,56
Лезгинци	213	1,01
Украинци	212	1,01
Други	1 264	6,00

Здравеопазване

• Районна болница
• Районна поликлиника
• Районна стоматологична поликлиника

Култура

• Дом на културата
• Районен център на народните занаяти
• Краеведски музей
• Централна библиотечна система
• Стадион „Тотур“, побиращ около 2500 зрители

Религия

Ислям

• Централна градска джамия

Православие

• Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“

Източници

1. Kabardino-Balkaria. Ethnic composition (noisy data from census microdata base), all places: 2010 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 май 2022. (на английски)