Тома Пикети

Тома Пикети
Thomas Piketty
френски икономист
Тома Пикети, 2015 г.
Тома Пикети, 2015 г.
Роден
7 май 1971 г. (53 г.)
Националност Франция
Учил вЛондонско училище по икономика и политически науки[1]
Екол нормал (Париж)[2]
Висше училище за обществени науки[1][3]
Научна дейност
ОбластИкономика
Учил приРоже Генери
Работил вМасачузетски технологичен институт
EHESS
Публикации„Капиталът през XXI в.“ (2013)
Уебсайтpiketty.pse.ens.fr
Тома Пикети в Общомедия

Томà Пикетѝ (на френски: Thomas Piketty, френски: [tɔma pikɛti], р. 7 май 1971, в Клиши, предградие на Париж, е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство[4]. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Пикети следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS), която завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачузетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS. През 2006 г. за кратко е директор на Парижката школа по икономика, но напуска поста поради политически ангажименти и остава там като преподавател.

Икономическите неравенства са траен интерес в трудовете на Пикети. Докторската му дисертация е на тема „Essais sur la théorie de la redistribution des richesses“, а първата му книга, която бързо му спечелва внимание сред разнородни кръгове, е публикувана през 2001 г.[5]. През 2012 г. излиза обобщаващият му исторически и статически труд, Капиталът през XXI в., който веднага е преведен на английски и предизвиква широк отзвук[6].

През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика[7]

Идеи

[редактиране | редактиране на кода]
Тома Пикети в Порто Алегри през 2017 г.

Ключовото наблюдение на Пикети е, че за икономиката на западните държави периодът от 1914 г. до началото на 70-те години на ХХ век е съвсем нетипичен. Но именно тогава са формулирани основните варианти на икономическите теории, които доминират и до днес. Например след Втората световна война в САЩ Саймън Кузнец установява спад на неравенството, и макар това да е кратък епизод, изключение от тенденциите, тъкмо той се приема за норма. В началото на XXI век светът обаче се е върнал към високите нива на неравенство, характерни за западните страни след Първата индустриална революция. Частното богатство расте по-бързо от националния доход и се концентрира в ръцете на все по-малко семейства.

Централното неравенство, което Пикети коментира, е r>g, където r e възвръщаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия по-бързият растеж би намалявал важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.

За Пикети икономическата поляризация в обществата е обусловена от политически решения и той се разграничава от множеството икономисти, поддържащи неолибералната теза, че свободата на пазарите гарантира саморегулация на икономиката и обществото като цяло. Той предпочита да не прогнозира до какво би могло да води все по-задълбочаващото се неравенство и препоръчва мерки за неговото ликвидиране. Консервативно настроени икономисти изтъкват, че така той политизира икономическата дисциплина.

В 2023 г. публикува книгата „История на политическия конфликт, избори и социално неравенство във Франция“. Разглеждането третира връзките между социогеографските различия в страната и изборните предпочитания, използвайки значителни масиви от информация.[8]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Les hauts revenus face aux modifications des taux marginaux supérieurs de l’impôt sur le revenu en France, 1970 – 1996 Архив на оригинала от 2007-01-11 в Wayback Machine. (Document de Travail du CEPREMAP, n° 9812, юли 1998)
  • Inégalités économiques: report to the Counsel of Economic Analysis (14 юни 2001), в съавторство с Tony Atkinson, Michel Godet и Lucile Olier
  • Les hauts revenus en France au XXème siècle, Inégalités et redistribution, 1901 – 1998 (ed. Grasset, септември 2001)
  • Fiscalité et redistribution sociale dans la France du XXe siècle Архив на оригинала от 2007-09-24 в Wayback Machine. (октомври 2001)
  • L'économie des inégalités (ed. La Découverte, април 2004)
  • Vive la gauche américaine !: Chroniques 1998 – 2004 (Éditions de l'Aube, септември 2004)
  • Pour un nouveau système de retraite: Des comptes individuels de cotisations financés par répartition Архив на оригинала от 2013-05-14 в Wayback Machine. (Éditions Rue d'Ulm/CEPREMAP, 2008) в съавторство с Antoine Bozio
  • On the Long run evolution of inheritance. France, 1820 – 2050 (PSE Working Paper, 2010)
  • Pour une révolution fiscale (ed. Le Seuil, 2011), в съавторство с Emmanuel Saez и Camille Landais
  • Peut-on sauver l'Europe ? Chroniques 2004 – 2012 (Les Liens qui Libèrent, 2012)
  • Le Capital au XXIe siècle (Seuil, 2013)
    • Капиталът, XXI век, София: Изток-Запад, 2018 (превод от френски език Симеон Ангелов), ISBN 978-619-01-0181-9[9]
  • Capital et Idéologie (Seuil, 2019)
  • Une brève histoire de l'égalité, Paris: Le Seuil, sept. 2021, (368 pages; ISBN 978-2-02-148597-4)
    • Кратка история на равенството, София: Изток-Запад, 2023 (превод от френски език Илияна Очкова), ISBN 978-619-01-1289-1[10]
  • Capital & Idéologie d'après le livre de Thomas Piketty, Bande dessinée, Seuil la revue dessinée, Claire Alet et Benjamin Adam, novembre 2022 , 172 pages ISBN 978-2-02-146957-8
  • Une histoire du conflit politique: Élections et inégalités sociales en France (1789-2022), Éditions du Seuil, écrit avec Julia Cagé, 2023

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б piketty.pse.ens.fr
  2. ↑ www.archicubes.ens.fr
  3. ↑ 043806279 // Система за университетска документация на Франция.
  4. ↑ Включен в списъка на 100-те глобално значими мислители за 2012, изготвен от сп. Foreign Policy.((en))
  5. ↑ Les hauts revenus en France au XXe siècle, 2001 (ISBN 2-246-61651-4) ((fr))
  6. ↑ Thomas Piketty, Le Capital au XXI, collection „Les Livres du nouveau monde“, Le Seuil, 2012. ((fr))
  7. ↑ „The LSE has announced that the author of Capital in the Twenty-First Century... has been appointed centennial professor at its International Inequalities Institute.“ – в: Thomas Piketty to investigate inequality in new role at LSE, в-к Гардиан, 14 май 2015. ((en))
  8. ↑ Piketty T., Cagé J., Une histoire du conflit politique: Élections et inégalités sociales en France (1789-2022), Paris: Seuil, 2023.
  9. ↑ Откъс от Капиталът, XXI век, сайт на издателство Изток-Запад.
  10. ↑ Откъс от Кратка история на равенството, сайт на издателство Изток-Запад.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни