Трисонг Децен
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Трисонг Децен е тибетски император, управлявал от 755 г. до 797 или 804 г. Той е втори от тримата Дхарма-крале, и има ключова роля в преноса и установяването на будизма от Индия в Тибет и по-специално на Нингма или старата школа на тибетския будизъм.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]
Трисонг Децен има пет съпруги, всичките от аристократични родове.[1] Според биографията на Падмасамбхава кралската съпруга, принцесата на Карчен Йеше Цогял става партньорка и важна ученичка на тантричния йогин. Впоследствие тя не само записва неговите учения[2], но тя самата постига пълна реализация. [3] Друга от тях, неговата главна съпруга и майка на техния наследник, Це Понгца била привърженичка на Бон – старата традиция на Тибет и се борила против установяването на Будизма. Една от кралските дъщери била Пема Сал, на която Падмасамбхава поверил важни будистки скрити съкровища или терми. [4] Тибетската империя била започнала да бележи известен спад след голямото разширение при Сонгцен Гампо, първият Дхарма-крал. По време на царуването на Трисонг Децен този процес продължава и Тибет загубва контрол над няколко провинции на Туркестан, Непал започва бунтове, а арабите започват да съперничат на властта му в западните земи на империята.
Дебати
[редактиране | редактиране на кода]Крал Трисонг Децен организира широко известните двугодишни дебати от 792 до 794 г. известни в Западния Свят като „Съветът в Лхаса“. Това не е съвсем точно, защото мястото е манастирът Самйе и е на известно разстояние извън града. Диспутът е между китайският майстор на медитацията от Чан Мохеян (който представя третата документирана вълна на разпространение на Чан в Тибет) и учения Камалашила, ученик на Шантаракшита. Фактически това е дебат между индийската и китайската будистки традиции представяни в Тибет. Подкрепян и от самия крал Камалашила удържа победа за своя постепенен подход включващ култивирането на шестте парамити. [5]
Издигането на Ступа
[редактиране | редактиране на кода]Традиционно името на Трисонг Децен се свързва с издигането на Ступата Бода в долината на Катманду в Непал. [6] От друга страна ролята на Падмасамбхава е в установяването Будистката Тантра в Тибет. По такъв начин в страната се установява както тантричната приемственост на Падмасамбхава, така и класическия философски подход на Шантаракшита и неговия ученик Камалашила.
Оттегляне, смърт и наследяване
[редактиране | редактиране на кода]Трисонг Децен има четирима синов: Мутри Ценпо, Муне Ценпо, Мутик Цемпо и Триде Сонгцен. Първородният син, Мутри Ценпо умира млад и когато кралят се оттегля от властта и заминава за Зункар през 797 г. предава властта на втория син Муне Ценпо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stein, R. A. (1972) Tibetan Civilization, p. 63. Stanford University Press. ISBN 0-8047-0806-1 (cloth); ISBN 0-8047-0901-7 (pbk)
- ↑ Tsogyal, Yeshe. Lotus Born: The Life Story of Padmasambhava. Rangjung Yeshe Publications, 2004. ISBN 978-962-7341-55-0.
- ↑ Changchub, Gyalwa и др. Lady of the Lotus-born: The Life and Enlightenment of Yeshe Tsogyal. Shambhala Books, 2002. ISBN 978-1-57062-544-2.
- ↑ Princess Pema Sal – RangjungYesheWiki
- ↑ Stein, R. A. (1972) Tibetan Civilization, pp. 66 – 67. Stanford University Press. ISBN 0-8047-0806-1 (cloth); ISBN 0-8047-0901-7 (pbk)
- ↑ The Legend of the Great Stupa and The Life Story of the Lotus Born Guru, pp. 21 – 29. Keith Dowman (1973). Tibetan Nyingma Meditation Center. Dharma Books. Berkeley, California.