Тристан Цара

Тристан Цара
Tristan Tzara
румънско-френски поет дадаист
Тристан Цара, 1925 г.
Тристан Цара, 1925 г.
Роден
Самуел Розенщок
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Румъния
Франция
Литература
Период1912 – 1963
Жанровепоезия, проза
Направлениедадаизъм,
символизъм,
авангардизъм, сюрреализъм
ТечениеДадаизъм, Сюрреализъм
ПовлиянЖюл Лафорг
Семейство
СъпругаГрета Кнутсон
ДецаКристоф Цара
Подпис
Уебсайт
Тристан Цара в Общомедия

Триста̀н Цара̀ (на френски: Tristan Tzara), роден като Самуел (Сами) Розенщок (на румънски: Samuel (Sami) Rosenstock), е румънско-френски поет авангардист, есеист и сценичен изпълнител от еврейски произход. Работи също като журналист, драматург, литературен и художествен критик, композитор и режисьор.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Самуел Розенщок е роден в еврейско семейство в град Мойнещ (днес в окръг Бакъу), Североизточна Румъния. Баща му и дядо му са предприемачи в горския бизнес. На 11-годишна възраст Сами заминава за Букурещ да учи в лицей. Той е сред 4-мата редактори на младежкото литературно списание „Simbolul“ (Символ), издавано в столицата от октомври до декември 1912 г. Постъпва в Букурещкия университет през 1914 г. да следва математика и философия, но не завършва[1]. Публикувани са първите му поетически творби, включително под псевдонима Тристан Цара от 1912 г.

През есента на 1915 г. заминава за Цюрих да продължи образованието си в Цюрихския университет. След като се установява в Швейцария, младият поет почти напълно изоставя румънския като език на изразяване, пишейки от този момен нататък повечето свои творби на френски[1][2]. Става съосновател на художественото течение дадаизъм и главен негов пропагандатор. Пояснява в манифест как творците, желаещи да формират нов артистичен кръг, на сбирка в кабаре „Волтер“ в Цюрих избират през 1916 г. името на кръга чрез нож, промушен във френско-немски речник, който посочва френската дума dada, с която децата наричали дървено конче-играчка.

Портрет на Тристан Цара от Робер Делоне, 1923

В края на 1919 г. заминава за Париж, за да участва в редактирането на списанието „Littérature“ (Литература)[3]. Установява се във Франция, която става негова втора родина до края на живота му.

След подадено искане до Министерството на вътрешните работи на Румъния сменя рожденото си име Самуел Розенщок, като за официално име приема своя псевдоним Тристан Цара.

По-късно става активен участник в движението на сюрреализма от началото на 30-те години.

Гробът на Тристан Цара в гробището Монпарнас

Става член на Френската комунистическа партия през 1936 г. Още в началото на Гражданската война в Испания за кратко се присъединява към републиканците и след завръщането си публикува стихове с впечатления от фронта. Участва в Съпротивата на Франция през Втората световна война. Напуска ФКП в знак на протест срещу потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. По време на Алжирската война (1954 – 1962) заедно с други интелектуалци публикува протестно писмо (1960) до премиера Мишел Дебре срещу отказа на Франция да даде независимост на Алжир, в отговор на което министърът на културата заявява, че негови филми повече няма да бъдат субсидирани от държавната компания Radiodiffusion-Télévision Française (RTF).

Погребан е в Париж, столицата на Франция.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • La Première Aventure céleste de Mr Antipyrine, première édition 1916, с гравюри на Марсел Янко.
  • Vingt-cinq poèmes, 1918.
  • Cinéma calendrier du cœur abstrait maisons, première édition 1920.
  • Le Cœur à gaz, juin 1921.
  • Le Cœur à barbe, 1922.
  • De nos oiseaux : poèmes, 1923.
  • Sept manifestes Dada, première édition 1924, с илюстрации на Франсис Пикабия.
  • Mouchoir de nuages, 1924.
  • Sonia Delaunay, 1925.
  • L’Arbre des voyageurs, 1930.
  • Essai sur la situation de la poésie, 1931.
  • L’Homme approximatif, 1931.
  • Où boivent les loups, 1932.
  • L’Antitête, 1933.
  • Grains et Issues, 1935.
  • La Main passe, 1935.
  • Ramures, 1936.
  • Sur le champ, 1937.
  • La Deuxième Aventure céleste de M. Antipyrine, 1938.
  • Midis gagnés, 1939.
  • Ça va, 1944.
  • Signe de vie, 1946.
  • Entre-temps, 1946.
  • Terre sur terre, 1946.
  • La Fuite : poème dramatique en quatre actes et un épilogue, 1947.
  • Le Surréalisme et l’Après-guerre, 1947.
  • Phases, Éditions Seghers, 1949, с литографски портрет на Цара от Алберто Джакомети.
  • Le Poids du monde, 1951.
  • La Face intérieure, 1953.
  • L'Égypte face à face, 1954.
  • À haute flamme, 1955.
  • La Bonne Heure, 1955.
  • Parler seul, 1955.
  • Le Fruit permis : poèmes, 1956.
  • La Rose et le Chien, 1958.
  • Juste présent, 1961.
  • Lampisteries, précédé de Sept manifestes Dada, 1963.
  • 40 chansons et déchansons, 1972.
  • Œuvres complètes, Flammarion, 1975-1982, 5 тома.
  • Découverte des arts dits primitifs, suivi de Poèmes nègres, Hazan, 2006.
  • Correspondance avec André Breton et Francis Picabia 1919-1924, présentée et éditée par Henri Béhar, Paris, Gallimard, 2017.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б ((it)) "Tristan Tzara" Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine., biographical note in Cronologia della letteratura rumena moderna (1780 – 1914) database Архив на оригинала от 2021-10-18 в Wayback Machine., at the University of Florence's Department of Neo-Latin Languages and Literatures; Посетен на 23 април 2008
  2. ↑ Răileanu & Carassou, p. 13
  3. ↑ Cardinal, p. 529 – 530; Hofman, p. 12 – 14; Richter, p. 167, 173

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни