Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътрешни препратки, излишни главни букви. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ученическо самоуправление (на английски: Students' Self-Government / Student Councils / Student Parlamentarism) или ученически парламентаризъм са всички действия на учениците, свързани с организиране на събития в обществено-културния живот, най-често в гимназиите, колежите и университетите. Ученическото самоуправление винаги се осъществява от определени ученически организации, наричани ученически съвети, парламенти, съюзи и т.н., както и различни НПО-та, формирани от млади хора. Основната идея е да се даде възможност на учениците и студентите сами да организират живота си в училище и в някои случаи – дори да бъдат част от неговото управление. Най-често в училищата, гимназиите, колежите и университетите се създават т. нар. „ученически съвети“, чиято цел е да съберат дейните, интелигентни и мотивирани ученици в единна общност, обединена около решаване на проблеми в училище и организирането на инициативи от всякакво естество. Ученическият парламентаризъм е възникнал в отговор на потребностите от обмен на опит, мнения и решения на проблеми от различен обществен характер.
Документално не може да се установи началото на ученическото самоуправление, защото не е ясно кога учениците са започнали да участват в организирането на самостоятелна дейност в училище. Може би има училища, в които са го правили много отдавна, но това не е било документирано – това е и причината самоуправлението да няма точно начало.
Едни от първите организации, посветени на ученическото самоуправление са „ученическият съюз“ на Преторианския университет в РЮА през 1909 г., в който е имало само седем членове и Съюзът на бившите ученици в Англия, основан още през 1864 г.
САЩ нарича своите ученически съвети или съюзи – Student activity center. Първият такъв е Houston Hall в University of Pennsylvania, който отваря врати на 2 януари 1896 г.
Канада е една от държавите, които най-дейно разпространяват ученическото самоуправление. Всеки канадски университет има ученически съюз, в който учениците дори трябва да плащат месечен внос между 5$-100$ за дейността на съвета.
Япония е една от малкото страни, където ученическото самоуправление постепенно губи присъствието си. Студентските и ученическите съвети в Япония стимулират единствено културни и спортни събития и то след 1990 година се наблюдава значителен спад в мотивацията на учениците да участват в самоуправлението.
Ученическото самоуправление започва да се развива в България с голямо закъснение за разлика от много други държави. След 2000 г. то започва да става изключително масово и активно, благодарение на самата идея, която е подкрепяна от изключително много директори, организации и институции, чиято дейност касае пряко образованието. В българското законодателство, ученическото самоуправление е слабо регламентирано. Единствената такава регламентация е в Наредба № 13 от 21 септември 2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.[1] В последните години се наблюдава значителен интерес от учениците всяка година да организират масово благотворителни хранителни базари около Коледа и Нова година, концерти, семинари и дискусии с различни институции, дни на кариерно ориентиране, срещи с успешни личности, инициативи, свързани с природа или животни и др.
Създаването на орган на ученическо/студентско самоуправление не е никак лесно, нито е лесно въпросната структура да бъде укрепена и активна, а може би най-трудната част е да се задържи дълга и прогресивна активност. Това е напълно обяснимо – учениците и студентите са ангажирани предимно с учебни дейности, което означава, че участието им в ученическа/студентска структура би коствало много от свободното им време. Това често води до промяна в приноса им в ученическото самоуправление и до спад в цялостното развитие на ученическата/студентската структура.
За да бъде създаден легитимен орган на ученическо /студенско самоуправление, трябва да бъде създаден Устав, който да съдържа информация за същността, структурата и дейностите на Ученическия/Студентския съвет, който от една страна се подписва от директора/декана, а от друга страна, във вътрешния правилник на гимназията/университета трябва да бъде записано в органите на управление, че има действаща такава структура, подчинена на своя Устав. Това е процедурата, която обвързва органа на самоуправление с учебното заведение и го прави формално съществуващо.
Най-често се използват две структури за формиране на Ученически/Студентски съвет:
Много е важно за съществуването на Ученически съвет/Студенстки съвет, одобрението и доверието от ръководството на учебното заведение. То определя границите на самоуправлението и възможността на участниците в него да участват истински в управлението на учебното заведение.
Една от основните цели на председателя на един Ученически/Студентски съвет трябва винаги да бъде той да има наследник, който да продължи активно да мотивира останалите участници в Съвета и да гарантира за неговото просъществуване.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Students' union в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |