Формулата на Циолковски е уравнение в класическата механика, което описва движението на тяло с променлива маса. Въз основа на тази зависимост дадено устройство може да се ускорява, създавайки тяга чрез изхвърляне на част от своята маса с висока скорост, използвайки закона за запазване на импулса. Този принцип на работа е основен за реактивното задвижване, включително при ракетните двигатели.
Според формулата на Циолковски максималното изменение на скоростта на дадено тяло (без действащи върху него външни сили) е равно на:
където:
Зависимостта е изведена за пръв път от британския математик Уилям Мур през 1810 година,[1] но дълго време не намира особено практическо приложение. Тя е наново открита независимо един от друг от няколко учени в началото на XX век – руснакът Константин Циолковски (1903), чието име носи формулата,[2] американецът Робърт Годард (1912), германецът Херман Оберт (1920).