Франсоа Артог

Франсоа Артог
François Hartog
френски историк
Роден
17 юли 1946 г. (78 г.)
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Научна дейност
ОбластИстория
Учил приЖан-Пиер Вернан
Работил вEHESS
НаградиОрден на почетния легион
Франсоа Артог в Общомедия

Франсоа Артог (на френски: François Hartog) е френски историк, чиито изследвания са в областта на интелектуалната история на Древна Гърция и историята на историографията.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Франсоа Артог се ражда през 1946 г. Завършва Екол нормал сюпериор (на френски: École normale supérieure) на ул. „Улм“ в Париж.

Ръководител на Секцията по древна и съвременна историография във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS). Сътрудник на Центъра за сравнителни изследвания на древните общества „Луи Жерне“ (на френски: Centre Louis Gernet de recherches comparées sur les sociétés anciennes) и асоцииран член на Центъра за исторически изследвания в Париж (на френски: Centre de recherche historique, съкр. CRH).

Студент на Жан-Пиер Вернан и запален читател на книгите на Райнхарт Козелек, изследванията му са посветени на интелектуалната история на Древна Гърция (дисертацията му е върху Херодот), историята на историографията (книгите на Фюстел дьо Куланж, историографията на Древна Гърция) и проучването на историческите форми на темпорализацията.

На 6 – 7 декември 2007 г. участва в международния колоквиум в Нов български университет „Времена на света и история“.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Miroir d'Hérodote. Essai sur la représentation de l'autre, Paris, Gallimard, 1980, 2001 (édition revue et augmentée).
  • Le XIXe siècle et l'histoire. Le cas Fustel de Coulanges, Paris, PUF, 1988.
  • Mémoire d'Ulysse: récits sur la frontière en Grèce ancienne, Paris, Gallimard, 1996.
  • (в съавторство с Ален Шнап и Полин Шмит-Пантел) Pierre Vidal-Naquet un historien dans la cité, Paris, La Decouverte, 1998. ISBN 2-7071-2909-7
  • (в съредакторство с Роже Генери) Des sciences et des techniques, Paris, EHESS, coll. „Cahiers des Annales“, vol. 45, 1998. ISBN 2-7132-1255-3
  • (в съавторство с Жак Ревел) Les Usages politiques du passé, Paris, EHESS, 2001, ISBN 2-7132-1405-X
  • Régimes d'historicité. Présentisme et expériences du temps, Paris, Le Seuil, 2002, ISBN 2-02-059328-9
    Режими на историчност. София: Нов български университет, 2007, 293 с. ISBN 978-954-535-479-3[2]
  • Anciens, modernes, sauvages, Paris, Galaade, 2005.
  • Évidence de l'histoire. Ce que voient les historiens, Paris, EHESS, 2005.
  • Vidal-Naquet, historien en personne, Paris, La Découverte, 2007.
  • Croire en l'histoire, Paris, Flammarion, 2013.
  • Partir pour la Grèce, Flammarion, 2015.
  • La nation, la religion, l'avenir: Sur les traces d'Ernest Renan, Gallimard, 2017, 160 p.
  • L'histoire à venir (в съавторство с Patrick Boucheron), Paris, Anacharsis, 2018.
  • Chronos - L’Occident aux prises avec le Temps, Paris, Gallimard, 2020.
    Хронос. Западът в схватка с времето, София: Критика и хуманизъм, 2024
  • Confrontations avec l'histoire, Paris: Gallimard, 2021.
  • À la rencontre de Chronos (1970-2022), Paris, CNRS Éditions, 2022.
Редакция и съставителство
  • Plutarque, Vies parallèles, Gallimard, collection Quarto, 2001, 2292 pages.
  • Polybe, Histoire, Gallimard, collection Quarto, 2003, 1504 pages.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Програма на международния колоквиум в Нов български университет „Времена на света и история“.
  2. ↑ Стоян Атанасов, „Да мислим с времето“, рец. в. „Монд дипломатик“, януари 2008 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Текстове
Видео
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни