Ханс Бернд Гизевиус

Ханс Бернд Гизевиус
Hans Bernd Gisevius
германски дипломат
Гизевиус свидетелства на Нюрнбергските процеси, 26 април 1946 г.
Гизевиус свидетелства на Нюрнбергските процеси, 26 април 1946 г.
Роден
Починал
Политика
Професиядипломат
ПартияНСДАП
Убеждениянационалсоциализъм
Противник наАдолф Хитлер
Семейство
СъпругаГерда Вог
Ханс Бернд Гизевиус в Общомедия

Ханс Бернд Гизевиус (на немски: Hans Bernd Gisevius) е германски дипломат и разузнавач, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в благородно семейство на пруски офицер. Образованието си получава у дома, а след това, между 1924 и 1928 г., в юридическите факултети в Марбург, Берлин и Мюнхен. През 1933 г. той се присъединява към Министерството на вътрешните работи на Прусия, а скоро след това се премества в отдела на Гестапо. Той поддържа близки приятелства с Ялмар Шахт, Ханс Остер и Артур Небе.[2] Стига до заключението за опасността, до която може да стигне Германия, водейки война на два фронта, и става противник на агресивната външна политика на нацистите. Той е противник на милитаризма.

Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на полската кампания през 1939 г., полага усилия да отиде в службата в Абвер, под командването на адмирал Вилхелм Канарис, който също е таен противник на Адолф Хитлер. Канарис го изпраща на служба като вицеконсул в германското консулство в Цюрих, където Гизевиус установява контакти с представители на Ватикана и Ален Далес през 1943 г. След завръщането си от Швейцария, той попада под подозрението на Гестапо, но все пак е освободен след дълги разпити.

Разбирайки за провала на заговора от 20 юли, и осъзнавайки неизбежността за ареста му, Гизевиус се скрива в дома на съпругата си, швейцарска гражданка Герда Вог, а през януари 1945 г. още преди края на войната, тайно преминава в Швейцария, където се предава на властите там.

След края на Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Гизевиус е един от ключовите свидетели на Нюрнбергските процеси, където свидетелства срещу Херман Гьоринг и други нацистки лидери[3], като в същото време защитава Вилхелм Фрик и Ялмар Шахт.

В началото на 1950-те години за кратко време той живее в САЩ, но след това се връща в Европа, и до смъртта си живее ту в Западна Германия, ту в Швейцария.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

В съвременна Германия, Гизевиус е считан за една от най-видните фигури на антихитлеристката съпротива.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Der Verwendungsanspruch des Besitzers, Quakenbrück 1929.
  • Bis zum bitteren Ende. Zürich 1946. Erster Band: Vom Reichstagsbrand zur Fritsch-Krise. Zweiter Band: Vom Münchner Abkommen zum 20. Juli 1944. Fretz & Wasmuth Verlag, Zürich 1946; wieder 1947/48; "vom Verf. auf den neuesten Stand gebrachte Sonderausgabe" in 1. Band, Bertelsmann Lesering 1961; wieder Droemer Knaur, 1987 ISBN 3-426-03677-0.
  • Adolf Hitler. Versuch einer Deutung. Rütten & Loening, München 1963
  • Wo ist Nebe? Erinnerungen an Hitlers Reichskriminaldirektor. Droemer Verlag, Zürich 1966.
  • Der Anfang vom Ende. Wie es mit Wilhelm II. begann. Droemer Knaur, Zürich 1971.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Reitlinger (1989). The SS: Alibi of a Nation, 1922-1945, p. 49.
  2. ↑ Conot (1993), Justice at Nuremberg, pp. 390-395.
  3. ↑ Ann Tusa & John Tusa, The Nuremberg Trial (BBC Books, 1983), p. 329.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Reitlinger, Gerald. The SS: Alibi of a Nation, 1922-1945. New York: Da Capo Press, 1989.
  • Conot, Robert E. Justice at Nuremberg. New York: Carroll & Graf Publishers Inc., 1993.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гизевиус, Ханс Бернд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни