Херман фон Салм

Херман фон Салм
Hermann von Salm
граф на Салм
Изображение на крал Херман от Салм на кметството на Айзлебен
Изображение на крал Херман от Салм на кметството на Айзлебен

Роден
1035 г.
Починал
ПогребанМец, Франция
Семейство
РодДом Салм
БащаГизелберт (Люксембург)
Братя/сестриКонрад I (Люксембург)
ДецаОто I
Херман II (Салм)[1]
Херман фон Салм в Общомедия

Херман Люксембургски (на немски: Hermann von Luxemburg, Graf von Salm; * ок. 1035, † 28 септември 1088, замък Кохем) е основател на род Дом Салм, граф на Салм и немски геген-крал 1081 – 1088 в Саксония на Хайнрих IV.

Той е син на граф Гизлберт Люксембургски († 1059). Баща му разделя собствеността си между синовете си Конрад I и Херман.

Херман е избран на 6 август 1081 г., когато Хайнрих IV е в Италия, в Оксенфурт от събралите се саксонци и шваби за геген-крал, наследник на Рудолф фон Райнфелден. Архиепископ Зигфрид I от Майнц го коронова на 26 декември в Гослар за крал. С помощта на херцога на Бавария, Велф V, той побеждава през 1086 г. император Хайнрих IV при Блайхфелд на Майн и спечелва Вюрцбург. През 1088 г. той се оттегля в наследствените си земи и пада убит същата година в боевете за Кохем. Погребан е в Мец. Вдовицата му София се омъжва през 1092 г. за граф Стефан II фон Спонхайм, и през 1096 г. става отново вдовица.

Херман е женен за София фон Формбах (* 1050/55, † сл. 1088) и има децата:

  1. fmg.ac // Посетен на 9 февруари 2016 г.
  • Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV. Lateinisch und deutsch. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006 (Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe; 12). ISBN 3-534-19876-X. Enthält u.a.: Bruno von Merseburg: Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg (übersetzt v. Franz-Josef Schmale, S. 191 – 405) und Carmen de bello saxonico. Das Lied vom Sachsenkrieg (übersetzt v. Franz-Josef Schmale, S. 142 – 189).
  • Ulrich Schmidt, Die Wahl Hermanns von Salm zum Gegenkönig. Klaus Herbers et al., Ex ipsis rerum documentis, Beiträge zur Mediävistik, Festschrift für Harald Zimmermann zum 65. Geburtstag. Sigmaringen 1991, S. 477 – 491.