Хиралда

37.38615, -5.992481

Хиралда (на испански: Giralda) е бившето минаре на някогашната главна джамия и понастоящем камбанарията на катедралата в гр. Севиля в автономна област Андалусия, Испания.

След като християните си завоюват обратно града (по време на Реконкистата), който им бил отнет от арабите, през 1248 г., те продължават да използват джамията като църква „Санта Мария ла Майор“. През XV век я събарят, за да издигнат на нейно място късно-готическа катедрала. Бившето минаре, изградено изцяло от тухли, остава, но е частично преустроено и оттогава служи като камбанария на катедралата. Хиралда и до днес е най-важната забележителност на града.

История на сградостроежа

След като градът е завладян от Алмохадите през 1147 г., в Севиля започва строителна дейност, за която свидетелстват останките от градските стени, Хиралдата и Златната кула (Торе дел Оро). Минарето на Голямата джамия е построено през 1196 г. от Абу Юсуф Якуб, Ахмед ибн-Басо и Али ал-Гомара от тухли с височина 82 м. Римски фундамент и капители на колони от останки на дворец, които са били плячкосани на място, са били използвани повторно.

Една 32 м. висока ажурна наставка в ренесансов стил от архитекта Ернан Руис е завършена през 1568 г.; той е заменил оригиналния фенер отгоре заедно с четирите позлатени сфери, извисяващи се над него. Новата кула с камбанария е направена от тухла и частично облечена или инкрустирана с бял и черен мрамор.

Цялата кула е била боядисана в червено по време на Алмохадите, както и в епохата на Ренесанса. Боята е подновявана няколко пъти и дори през 19 век все още е имало видими остатъци от боята.^[1]

Архитектура

Всички Големи минарета на Алмохадите са построени през втората половина на 12 век (Голямата джамия на Таза, Джамията Кутубия в Маракеш, Кулата на Хасан в Рабат – всички в Мароко) и всъщност се състоят от две кули – вътрешна кула с няколко малки помещения едно върху друго и като завършек отгоре една надстройка (фенер), като и външна кула, която оформя фасадата. Между тях има 2,50 m широка рампа, която отвежда до една галерия, разположена на около 70 м. височина. Изградена е рампа, а не стълбище, тъй като през строителния период строителните материали (камъни, хоросан, дърво, вода и др.) са транспортирани на горе с помощта на коне и мулета. Освен това съществува мнението (макар и неподкрепено от източници), че мюезинът е яздил на кон, за да призове вярващите на молитва или да съобщи важни новини.

Предшестващи сгради

Най-важният архитектурен предшественик на всички алмохадични минарета несъмнено е древният Александрийски фар – рухнал след предходни щети на строителната субстанция и ремонти през 14 век. За трилентовия фасаден дизайн на Хиралдата (иначе нетипично за архитектурата на Алмохадите), голямо влияние оказва с голяма вероятност минарето на Кала Бени Хамад (в Алжир).

Орнаментика

Средната част на минарето, която има еднакъв дизайн и от четирите страни, е пронизана от няколко отвора за прозорци, които осветяват вътрешните рампи и помещения; мраморните балюстради са добавени през 16 век. Горните двойни прозорци (ajimez) са хванати от многопроходни дъги и обрамчени от правоъгълни рамки (alfiz). Страничните панели съдържат (потенциално безкраен) ромбоиден орнамент, който се образува от (потенциално безкрайни) припокриващи се дъги над малки колони. За разлика от минарето на Кутубия с неговата мозайка от плочки, горният край на шахтата на кулата е оформен от фриз със слепи аркади.

Значимост

Освен минарето на джамията Кутубия в Маракеш, Хиралдата е едно от монументалните свидетелства за архитектурата на Алмохадите. Кулата дълго време се извисявала над всички църковни кули в Испания и всички минарета в Андалусия и по този начин ясно показва (големите) претенция за властване на Алмохадите в разцвета им.

Юста и Руфина, двамата покровители на града и катедралата, често са изобразявани с Хиралдата по между им, за която се твърди, че те са я били спасили от срутване по време на няколко земетресения.

През 1987 г. ансамбълът, състоящ се от Хиралдата и съседната катедрала Мария де ла Седе, е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Сградата Wrigley Building в Чикаго е частично изградена по образец на Хиралдата.

Хиралдильо

В горната част на кулата има бронзова статуя, висока около 3.5 м, която заедно със своя 4-метров цокъл достига общо тегло от около 1300 кг. Създадена е между 1566 г. и 1568 г. от Бартоломе Морел по модел на Хуан Баутиста Васкес. През 1997 г. оригиналът е временно заменен с малко по-леко копие с цел реставрация. Това копие днес се намира пред катедралата.

Статуята, известна като Хиралдильо, е жена в туника, която държи палмова клонка в едната си ръка и флагълг с кръст, върху който се вее военно знаме в другата ръка. Смята се, че дизайнът е вдъхновен от статуи на богините Палада Атина или Минерва. Статуята се тълкува като инкарнация на тържествуващата християнска вяра (на испански: Santa Fe (Санта Фе)) след възвратното завоевание на Андалусия (Реконкиста) и прогонването на маврите.

Името Хиралдильо произлиза от испанската дума girar (въртя се, обкръжавам), тъй като статуята с ветропоказател се върти с вятъра. Оттук произлиза името Хиралда като име за цялата кула.

Камбани

В Хиралда има общо 27 камбани и голяма дървена тресчотка.

Камбанария

В камбанарията (sala de campanas) под фенера на кулата висят 24-те камбани за богослужебния звън, от които 18 от тях (ескили) се намират в предните аркади: по пет камбани на изток и запад и по четири на север и юг. Те се въртят предимно около оста на високите си дървени хомоти (de volteo), понякога се въртят само хоризонтално (medio pino). Седем камбани от 20 век са заменили повредените по-стари камбани.

Останалите шест камбани (кампани) са окачени неподвижно и се удрят с клапа (de golpe). На север и юг, зад централната аркада, висят двете най-големи камбани – Санта Мария от 1588 г. и Сан Мигел от 1792 г. Още четири камбани от годините 1438, 1500, 1599 и 1764 са разпределени в ъглите на вътрешната галерия. Всяка от тези четири камбани се комбинира с четири съседни камбани във външните аркади, за да образува хор от пет части (коро): Хорът на Санта Круз се състои от камбаните с номер 13 – 17, Тодос Сантос 7 – 11, Санта Каталина 1 – 5 и Сантяго от 19 – 23.^[2]

Детайли на кулата от юг. Камбани в аркадите: Санта Чечилия (14), Сан Пабло (13), Сан Мигел (12), Сан Исидоро (11) и Санта Барбара (10). Във фенера: Campana del reloj (A)
Детайли на кулата от изток. Камбани в аркадите (от ляво на дясно): Санта Инес (8), Сан Хуан Евангелиста (7), Сан Педро (6), Сан Лауреано (5) и Сан Хосе (4). Във фенера: Матрака, отзад: Кампана дел релой (А)
Горният край на снимката: Тодос Сантос (9), вляво: Сан Педро (6), в средата: Сан Хуан Евангелиста (7), вдясно: Санта Инес (8)
Камбаната Санта Мария (24)
Отпред: камбана на Санта Каталина (3), отзад вляво: Сан Лауреано (5), вдясно: Сан Педро (6)

№^[3]	Име	Година на отливане	Майстор	Диаметър	тегло (приблизително)^[4]	Място	Окачване
1	San Juan Bautista	1908	Alfredo Villanueva	122 cm	1.051 kg	север	въртяща
2	Santa Lucía	1998	Glockengießerei Eijsbouts	78 cm	275 kg	север	въртяща
3	Santa Catalina	1599	anonym	133 cm	1.362 kg	североизток	неподвижна
4	San José	1998	Glockengießerei Eijsbouts	83 cm	331 kg	север	въртяща
5	San Laureano	1962	Fa. Murua	94 cm	481 kg	север	въртяща
6	San Pedro	1773	Miguel Guerrero	115 cm	881 kg	север	въртяща
7	San Juan Evangelista	1793	Zacarias Ditrich	110 cm	771 kg	север	въртяща
8	Santa Inés	1872	Juan Japón	89 cm	408 kg	север	въртяща
9	Todos Santos (Ominum Sanctorum)	1764	José de la Riva	142 cm	1.658 kg	югоизток	неподвижна
10	Santa Bárbara	1998	Glockengießerei Eijsbouts	88 cm	395 kg	юг	въртяща
11	San Isidoro	1788	Zacarias Ditrich	107 cm	709 kg	юг	въртяща
12	San Miguel	1792	Manuel Luís Rodríguez	183 cm	3.548 kg	юг	неподвижна
13	San Pablo	1851	Francisco Japón	111 cm	792 kg	юг	въртяща
14	Santa Cecilia	1992	Fa. Hijo de Manuel Rosas	62 cm	138 kg	юг	въртяща
15	Santa Cruz, de los cuartos	1500	Francisco Fernandes	118 cm	951 kg	югозапад	неподвижна
16	Santa Florentina	1763	José de la Riva	88 cm	395 kg	запад	въртяща
17	San Sebastián	1851	Francisco Japón	87 cm	381 kg	запад	въртяща
18	San Cristóbal	1998	Glockengießerei Eijsbouts	139 cm	1.555 kg	запад	въртяща
19	San Fernando	1763	José de la Riva	118 cm	951 kg	запад	въртяща
20	Santa Justa	1851	Francisco Japón	63 cm	145 kg	запад	въртяща
21	Santiago	1438	Juan Aubri	132 cm	1.332 kg	северозапад	неподвижна
22	Santa Rufina	1714	Matías Solano	74 cm	235 kg	север	въртяща
23	San Hermenegildo	1814	Francisco Fernández	108 cm	729 kg	север	въртяща
24	Santa María, la Mayor, la Gorda	1588	Juan de Balabarca	210 cm	5.362 kg	север	неподвижна

Фенер

Във фенера на кулата над камбанарията виси камбаната Campana de las horas del reloj (A), която удря на кръгъл часа. Тя е излята от майстора Алфонсо Домингес през 1400 година. Тежи около 1439 кг. и има диаметър около 156 см.

Специална особеност е голямото дървено кречетало (на испански matraca, в Севиля наричано още carracaña), което е окачено в южната аркада на фенера. Докато камбаните мълчат между Глория на Велики четвъртък и Глория на Великденското бдение, кречеталото се върти като колело, а дървените чукове удрят четирите дървени крила едно след друго.^[5]

Друго

Във вътрешността на кулата са изложени две камбани: олтарната камбана Campana del altar Mayor (0) от Кристобал Кабрера от 1509 г. с диаметър 35 см и тегло около 25 кг и бившата камбана Санта Лусия (*2) от Антонио Маркес от 1914 г. с 275 кг и диаметър 78 см.

Изгледи

Хиралда с катедралата
Очевидно: бившо минаре
Хиралдильо
Изглед от Хиралда

Виж също

Ислямска архитектура

Източници

↑ La Giralda era roja. В: El País, 05.04.2018, посетен на същия ден.
↑ Точни камбанни данни и снимки
↑ Номерацията на камбаните следва следната таблица:
↑ Приблизителното тегло е пресметната чрез формулата: (диаметър в метра)³ x 579
↑ Информация относно matraca Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giralda в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] La Giralda era roja. В: El País, 05.04.2018, посетен на същия ден.

[2] Точни камбанни данни и снимки

[3] Номерацията на камбаните следва следната таблица:

[4] Приблизителното тегло е пресметната чрез формулата: (диаметър в метра)³ x 579

[5] Информация относно matraca Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]