Хобот

Хобот на пеперуда.

Kelletia kelletii е коремоного, което се храни с мъртва риба чрез дълъг хобот.

Хоботът представлява удължен придатък от главата на животно, било то гръбначно или безгръбначно. При безгръбначните терминът обикновено се отнася за тръбообразен издатък от устата, който служи за хранене и смучене. При гръбначните хоботът е издължен нос или зурла.

Безгръбначни

При безгръбначните хоботът е тръбообразен орган - при някои насекоми (пеперуди и молци), червеи (бодлоглави и немертини) и коремоноги мекотели.

Бодлоглавите червеи имат хоботи с бодлички, които се забождат в чревната стена на гостоприемника и се закрепят за нея за да паразитират.

Хоботчетата на пеперудите служат главно за смучене на нектар от цветовете на растенията. Те са съставени от две съединени с кукички тръбички и имат мускули. Всяка тръбичка е вдлъбната, образувайки централна тръбичка, по която се всмукват течности. Засмукването се осъществява чрез свиване и разширяване на торбичка в главата.^[1] Хранене с хобот може да се наблюдава например при молеца Deilephila elpenor, който кръжи пред цвета и протяга дългия си хобот, за да си набави храна.^[2] Изучаването на хоботите на пеперудите е разкрило изненадващи примери за адаптация към различни видове течна храна, включително нектар, мъзга, животински тор,^[3][4][5] както и към употребата на цветен прашец като допълнителна храна при пеперудите Heliconius.^[6][7] При някои насекоми, хранещи се от цветове, се наблюдават, макар и рядко, изключително дълги хоботи.

Гръбначни

Сред най-разпространените хоботни животни са слонът и тапирът. Други животни с хобот са: тръбозъб, мравояд, слонски земеровки, соленодон от Еспаньола, ехидни, морски слонове, нумбат и други.

Еволюция

При слоновете и тапирите, развитието на хобота започва относително рано във филогенията. При слоновете, това развитие е свързано с нарастването на големината на тялото (по-дълги крака с форма на колона и намаляване на дължината на шията), което поставя главата им прекалено високо. Хоботът се заражда като начин да се преодолее разстоянието между главата и земята, което го прави жизненоважен орган. Вероятно първите хоботни животни през еоцен вероятно вече разполагат с хоботи. Такива са идентифицирани най-вече само по структурата и високата позиция на носната кост. Еволюцията се осъществява постепенно и започва с вид тапир, който също се превръща в огромен дейнотериум. Не е известно дали сегашният хобот на слона се е развил само веднъж или е бил породен в различните линии на хоботните на няколко пъти поотделно.^[8]

Източници

1. Evans, W. H. (1927) Identification of Indian Butterflies, The Diocesan press. Introduction, с. 1 – 35.
2. Hallam, Bridget, Floreano, Dario, Hallam, John. From Animals to Animats 7: Proceedings of the Seventh International Conference on Simulation of Adaptive Behavior. MIT Press, 2002. ISBN 9780262582179.
3. Proboscis morphology and food preferences in Nymphalidae (Lepidoptera, Papilionoidea) // J. Zool. Lond. 253. 2001. DOI:10.1017/S0952836901000528. с. 17 – 26.
4. Knopp, M. C. N. и др. Efficiency of fruit juice feeding in Morpho peleides (Nymphalidae, Lepidoptera) // Journal of Insect Behavior 16. 2003. DOI:10.1023/A:1022849312195. с. 67 – 77.
5. Krenn, Harald W. Feeding Mechanisms of Adult Lepidoptera: Structure, Function, and Evolution of the Mouthparts // Annual Review of Entomology 55. 2010. DOI:10.1146/annurev-ento-112408-085338. с. 307 – 27.
6. Krenn, Harald W. и др. Mechanical damage to pollen aids nutrient acquisition in Heliconius butterflies (Nymphalidae) // Arthropod-Plant Interactions 3 (4). 2009. DOI:10.1007/s11829-009-9074-7. с. 203 – 208.
7. Hikl, A. L. и др. Pollen processing behavior of Heliconius butterflies: A derived grooming behavior // Journal of Insect Science 11 (99). 2011. DOI:10.1673/031.011.9901. с. 99.
8. MILEWSKI, Antoni V., DIERENFELD, Ellen S. Structural and functional comparison of the proboscis between tapirs and other extant and extinct vertebrates. Т. 8. Integrative Zoology, 2013. DOI:10.1111/j.1749-4877.2012.00315.x. с. 84 – 94.