![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: актуализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
![]() | |||||||||
![]() | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Ел Пистолеро | ||||||||
Роден | Хосе Луис Гарсес Ривера 9 май 1981 г. | ||||||||
Ръст | 183 см | ||||||||
Пост | нападател | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 1 януари 2025. 2. Информацията е актуална към 28 декември 2011. * Играе под наем в посочения отбор. |
Хосѐ Луѝс Гарсѐс (на испански: José Luis Garcés), по прякор Ел Пистолеро (Стрелеца) (на испански: El Pistolero)) е бивш панамски футболист, нападател. Роден е на 6 май 1981 г. в Пуерто Каимито, Панама.
Юноша е на Клуб Атлетико Индепендиенте, в чиято школа играе от 1991 г. Дебютира за първия състав през 1999 г. През 2001 преминава в Спортинг '89 (Панама), а на следващия сезон играе в Арабе Унидо. През 2003 г. подписва със Сан Франсиско (Панама), където в периода 2003 – 2005 г. има 24 гола.
В началото на януари 2004 г. осъществява първия си трансфер зад граница, като преминава под наем в бразилския отбор Гремио за шест месеца[1], но не участва в официален мач, тъй като новият му отбор бързо се отказва от неговите услуги заради проблемите, които има с правосъдието в родината си.[2]
През януари 2006 г. преминава под наем в Насионал (Монтевидео)[3] и взема участие в 17 мача за първенство, в които се разписва 2 пъти. Записва също 4 участия за Копа Либертадорес (без голове) и 5 за Копа Судамерикана, в които бележи веднъж.
[4] Следващата спирка в кариерата му е португалския отбор Белененсеш, на който е даден под наем в началото на 2007.[5] Там той показва по-висока ефективност, като в 12 мача за първенство записва 4 гола и 1 асистенция.
През юли 2007 г. е привлечен от ПФК ЦСКА (София), като подписва тригодишен договор.[6] Дебютира на 19 август 2007 г. в мача от втория кръг на първенството срещу Беласица като титуляр, като успява и да се разпише.[7] Въпреки добрия старт обаче постепенно започва да остава извън титулярния състав за сметка на конкурента му на върха на атаката Ней, който демонстрира по-добра форма. Допълнителен проблем му носи и нова проява на бурният му нрав, след като за удар без топка срещу Иво Иванов в мача срещу Локомотив (София)[8] получава наказание от три мача.[9]
След като през есенния дял на шампионата записва общо 8 участия с 2 гола, Гарсес отпада от сметките на треньора Стойчо Младенов за по-голямата част от втория полусезон, понеже получава счупване на костица на ходилото по време на подготвителния лагер.[10] Завръща се в игра в средата на април[11] и взема участие в оставащите шест мача до края на сезона, като бележи третия си гол за ЦСКА в последния кръг срещу
Вихрен.[12]
В края на юли 2008 г. Гарсес преминава в португалския Академика Коимбра срещу трансферна сума от около 400 000 евро, като подписва тригодишен договор.[13] Той бележи веднъж в 10 мача през есенния дял от първенството, като добавя и два гола в два мача за купата на Португалия. В началото на 2009 г. обаче отново се забърква в неприятности, след като не се връща навреме от ваканцията си.[14] В резултат на това през август е преотстъпен на Ал-Итифак за период от една година.[15] Дебютът му срещу Ал-Насър се оказва и единственият му мач с фланелката на новия му тим. Месец по-късно той напуска Саудитска Арабия и се прибира в родината си. Причината е липсата на възможност жена му и децата му да дойдат в страната, нещо, за което е имало предварителна договорка между Академика Коимбра и Ал-Итифак.[16]
След над половин година без да играе официален мач, Гарсес се завръща на терена за един от бившите си отбори, Арабе Унидо, с който подписва договор през май 2010.[17] Между 2011 и 2014 г. той отново защитава цветовете на Сан Франсиско, а през юни 2014 г. преминава в Тауро,[18] за който отбелязва 4 гола в 24 мача. След един сезон в този тим, през юни 2015 г. се присъединява към Пласа Амадор.[19]
Следващият етап от кариерата на Гарсес е във второто ниво на панамския футбол, в отбора на Спорт Уест, където преминава през юли 2016 г.[20] и остава до февруари 2017 г. След това се завръща за кратко в Атлетико Индепендиенте, преди през юни 2017 г. да облече фланелката на друг втородивизионен отбор - Асуеро, [21] за който се състезава един сезон. Оттам преминава в Коста дел Есте, но много скоро напуска отбора, за да се завърне в панамската първа лига с екипа на Санта Хема. Въпреки че твърди, че е здраво стъпил на земята и е оставил лошите моменти зад гърба си,[22] скоро той се забърква в неприятности и в новия си отбор. След края на мача срещу Алианса на 9 ноември 2018 г. Гарсес, заедно със свои съотборници, напада физически и словесно главния съдия, заради което всички те получават от федерацията двугодишни наказания да не участват във всякаква организирана футболна дейност, както и глоби от по 600 щатски долара.[23] Така приключва престоят му в Санта Хема, за който записва 15 мача и 2 гола, вкарани именно в този, оказал се за него последен двубой за тима.
В последствие наказанието му бива намалено и през август 2019 г. той пак се връща във футбола, този път за състава на друг първодивизионен отбор – Атлетико Чирики.[24] Там се представя неубедително, като се разписва само два пъти за 14 двубоя и в налачото на 2020 г. е освободен.[25] През март същата година подписва за четвърти път със Сан Франсиско,[26] за който се състезава до май 2022 г. и реализира 3 гола в 39 срещи. През лятото на 2022 г. се присъединява към Панама Оесте. Обявява оттеглянето си от състезателна дейност през февруари 2023 г.[27]
Има 32 мача и 9 гола за националния отбор на Панама, за който дебютира на 9 октомври 2000 г. срещу Канада в квалификационен мач за Световното първенство по футбол 2002. С него той участва в изданията на турнира "Голд Къп" през 2007[28] и 2009 г.[29]
Клубни
Индивидуални
Женен, с три деца.
През март 2002 г. участва в свада, при която прострелва младеж в белия дроб. Осъден е на 20 месеца затвор за опит за убийство, като тази присъда в последствие е заменена с глоба от 3000 щатски долара.[30] Най-накрая първоначалната присъда окончателно влиза в сила и през юли 2012 г. той се озовава в затвора,[31] откъдето е освободен условно през ноември, след като излежава седем месеца.[32][33]
През същата година е обвинен в опит за убийство с огнестрелно оръжие, извършен на 7 юли същата година по време на религиозен празник в град Ла Чорера при свада между враждуващи семейства. В резултат попада в затвора за близо осем месеца, откъдето е освободен, след като директорите на бившия му отбор Арабе Унидо плащат гаранция в размер на 3000 щатски долара. Според самия футболист той е невинен, а е стрелял негов приятел, замесен в свадата.[34]