Хърби Ханкок

Хърби Ханкок
американски пианист
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.
На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година.
Роден
12 април 1940 г. (84 г.)
Етносафроамериканци
Учил вГринелски колеж
Награди„Оскар“ за най-добра оригинална музика (1986)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998)
Албум на годината (2007)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2008)
Музикална кариера
Стилджаз,[1] бибоп,[2][3][4] джаз рок,[5] постбоп,[6][7] фънк,[8][9][10] хард боп,[11][12] електро,[13][14][7] джаз фънк,[15][16][17] ритъм и блус,[18][19] поп рок,[20] класическа музика[21][22]
Инструментипиано, клавитара, флейта, елктронна клавиатура, синтезатор, музикална клавиатура
Активностот 1961 г.
Лейбъл„Блу Ноут“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, PolyGram, „Сони Би Ем Джи“, „Уорнър Брос Рекърдс“
Участник в„Американска академия за изкуство и наука“
Уебсайтwww.herbiehancock.com
Хърби Ханкок в Общомедия

Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.[23]

Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).

Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.

Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.

Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл.[24][25][26] Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.[27]

На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.

През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.[28]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 1094
  2. ↑ www.mfiles.co.uk
  3. ↑ www.houstonpress.com
  4. ↑ myrecordlist.com
  5. ↑ www.nndb.com
  6. ↑ www.musicstack.com
  7. ↑ а б mn0000957296 // Allmusic.
  8. ↑ www.cdbaby.com
  9. ↑ www.939bobfm.com
  10. ↑ www.939bobfm.com
  11. ↑ www.pointofdeparture.org
  12. ↑ seterecords.com
  13. ↑ www.redbubble.com
  14. ↑ www.villagevoice.com
  15. ↑ www.destination-rock.com
  16. ↑ www.hhv.de
  17. ↑ www.cdbaby.com
  18. ↑ www.ft.com
  19. ↑ www.jambase.com
  20. ↑ Herbie-Hancock/Bring-Down-the-Birds
  21. ↑ www.theglobeandmail.com
  22. ↑ www.rte.ie
  23. ↑ Herbie Hancock (American musician) // Encyclopædia Britannica. Посетен на 1 февруари 2012.
  24. ↑ Reiss, Valerie. Beliefnet Presents: Herbie Hancock on Buddhism, Buddhist, Jazz, Music // Beliefnet.com. Посетен на 22 октомври 2011.
  25. ↑ Burk, Greg. He's still full of surprises // The Los Angeles Times. 24 февруари 2008.
  26. ↑ Hancock-Shorter-Ikeda Series on Jazz Published in Japanese // 30 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2020-11-16. Посетен на 2014-01-18.
  27. ↑ Reiss, Valerie. Herbie, Fully Buddhist // Посетен на 13 октомври 2013.
  28. ↑ Jazz legends Herbie Hancock, Wayne Shorter named UCLA professors // University of California Office of Media Relations and Public Outreach, 8 януари 2013. Посетен на 22 ноември 2013.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни