Чеган

Чеган Άγιος Αθανάσιος
— село —
Изглед към Стари Чеган
Чеган 40.838611, 21.767778 Чеган Чеган
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Малка Нидже
Надм. височина	1220 m
Население	41 души (2021 г.)
Пощенски код	580 02
Чеган в Общомедия

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 30 km западно от Воден (Едеса) и на около 50 km източно от Лерин (Флорина). Селото е изградено на плато, на височина 1220 m в планината Малка Нидже, сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 m). Землището на селото е 60 km², от които 9 са под Островското езеро.^[2]

История

В Османската империя

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.^[3] Църквата„Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.^[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Чегано като българско село.^[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.^[7] Според Търпо Поповски:

„

...както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[8]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.^[9]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.^[11]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

„

От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен. Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[12]

“

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.^[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[14]

В Гърция

Къща в Чеган

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.^[15]

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чеган има 180 къщи славяни християни.^[16] В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,^[17] но името Цегани се употребява и днес.^[18]

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – много от жителите му загиват и много се изселват в социалистическите страни. Селото е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нов Чеган (Неос Агиос Атанасиос). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат.^[19]

Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Селото произвежда предимно орехи, кестени, череши, както и пшеница и царевица.^[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Чеган на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Русан[20]	Ρουσάν	Ксантотопос	Ξανθότοπος[21]	местност на западния бряг на Островското езеро на Ю от Бегна[20]
Бегна[22]	Μπέγνα	Перасма	Πέρασμα[21]	възвишение на ЮЗ от бившето село Бегна[22]
Койфер Блак[22]	Κοϊφέρ Μπλάκ	Плая	Πλαγιά[21]	връх на Ю от Чеган и на СЗ от Бегна (955,1 m)[22]
Демир дол[20]	Ντεμίρ Ντοΰ	Криорема	Κρυόρεμα[21]	река на Ю от Чеган, вливаща се в Островското езеро при Бегна[22]
Позерно[22]	Ποζέρνο	Термиес	Θερμιές[21]	местност на Ю от Чеган[22]
Кале[20]	Καλέ	Порос	Πόρος[21]	възвишение на ЮЗ бряг на Островското езеро[20]
Сливя[22]	Σλίβια	Дамаскиниес	Δαμασκηνιές[21]	местност на ЮЗ от Чеган[22]
Среднио рид[22]	Στρέτνιοριτ	Месеа Корифи	Μεσαία Κορυφή[21]	връх на Ю от Чеган и на С от Бегна (770 m)[22]
Гарцки нивя[22] или Крески ниви[20]	Γκαρτσκινίβια	Хорафиес	Χωραφιές[21]	местност на Ю от Чеган[22]
Лятиф Аргач[22] или Лянос Аргач[20]	Λιάντιφ Άργάτσι	Лулудотопос	Λουλουδότοπος[21]	местност на З от Чеган[22]
Пещера[22]	Πιστέρα	Спилия	Σπηλιά[21]	връх на ЮИ от Чеган[22]
Долна бука[22]	Ντόλνα Μπούκα	Като Оксия	Κάτω Όξυά[21]	връх на И от Чеган (1205,4 m)[22]
Ореите[22]	Όρέϊτε	Каридиес	Καρυδιές[21]	местност на И от Чеган[22]
Клувка[22]	Κλούφκα	Куфорема	Κουφόρεμα[21]	река на С от Чеган[22]
Лочик Аргач[22]	Λότσικ Άργάτς	Лулудия	Λουλούδια[21]	местност на С от Чеган[22]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1043[19]	948[19]	1024[19]	1395[19]	722[19]	997[19]	703[19]	483[19]	94[19]	184	67	41

Личности

Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от Каймакчалан

Родени в Чеган

• Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина^[23]
• Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
• Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание^[24]
• Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина^[25]
• Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[26]
• Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение^[27]
• Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина^[28]
• Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
• Мара Капитанчова (? - 1944), гръцка комунистка, осъдена от съд в Солун на смърт и разстреляна^[29]
• Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците^[30]
• Мице Чегански (Димитър Христов, 1881 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
• Ташо Тойтов (1895 – ?), деец на ВМРО ^[31]
• Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
• Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
• Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при Тане Стойчев, загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби^[32]
• Христо Пандели Колчев (Колчиф) (1926 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ (1947 – 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна^[33]
• Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина^[34]
• Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен^[34]

Починали в Чеган

• Кирил Коларов (1885 – 1916), български журналист
• Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер

Свързани с Чеган

• Велко Велков – Скочивирчето (1877 – 1906), български революционер от ВМОРО, по произход от Чеган

Литература

• Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
• Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препратки

• ((el)) Страница за Чеган

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
3. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
4. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία^{[неработеща препратка]}
5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
8. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 94.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
12. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
13. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.
16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
18. Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
19. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 60. (на македонска литературна норма)
20. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
21. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
22. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
27. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 71.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
29. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 145 - 147. (на английски)
30. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 127.
31. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 225.
32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
33. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.