Чубрица

Чубрица

Балканска чубрица (S. montana)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Lamiaceae подсемейство: Nepetoideae род: Чубрица (Satureja)

Научно наименование

Satureja Linnaeus, 1753

Чубрица в Общомедия

[ редактиране ]

Чубрицата (Satureja) е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти от семейство Устноцветни, растящи в топлите умерени райони на Северното полукълбо. Те са ниски растения, растящи на сухи слънчеви места. Достигат 15 – 50 cm на височина и имат малки листа дълги 1 – 3 cm. Цветовете израстват от стъблото в кръгово разположени венци и са бели до розово-виолетови на цвят. В кулинарството се използва за подправка най-вече Градинската чубрица.

Видове

• Satureja coerulea
• Satureja cuneifolia
• Satureja hortensis (градинска чубрица)
• Satureja montana (балканска чубрица)
• Satureja multiflora
• Satureja rumelica
• Satureja spicigera
• Satureja thymbra
• Satureja viminea

Химичен състав

Етерично масло (до 3%), слуз, витамин С, танин и др.

Употреба

Използва се надземната част, брана преди, по време или след цъфтежа. Суши се на сянка (35 градуса). Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.

Като подправка най-често се използва, смесена със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух.

Освен като подправка, чубрицата се използва в официалната медицина при стомашно-чревни заболявания (стимулира стомашната и чревна дейност), като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Има отхрачващо действие. Употребява се против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от диабет, повръщане, нервни припадъци и др.^[1]

Начин на употреба – 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Видовете от рода на чубрицата се използват за храна от ларвите на някои видове пеперуди като Coleophora bifrondella, която се храни изключително само с балканска чубрица.

Източници

1. Нешев, Гео, Ланджев, Илия. Справочник за билките. издателство „д-р Петър Берон“, 1989. с. 156.

• Билките в България и използването им, Земиздат, 1977 г., авторски колектив