Щатхаутер

Вилем І Орански, първият щатхаутер на Холандската република (портрет от 1579 г. от Адриен Томас Кей)

Щатхаутер (на нидерландски stadhouder) е длъжност в Нидерландия в края на Средновековието и началото на Новото време[1]. Използва се от 1384 до 1795 г. и означава управител, губернатор. В действителност щатхаутерът представлява военен ръководител на една от нидерландските провинции, поддържа реда и фортификационните съоръжения. Постът може да се съчетава – един човек може да бъде щатхаутер на няколко или всички провинции. В Съединените провинции (Холандската република) той е де факто държавен глава, постът се предава по наследство, създава се династия от щатхаутери, която след Наполеоновите войни се превръща в кралска династия на Нидерландия.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Щатхаутер буквално означава лейтенант. Френската дума „лейтенант“ идва от думите lieu (място) и tenant (който държи) – тоест „този, който държи мястото“.[2] На нидерландски съчетанието е същото – stadt (място) и houder (който държи). На английски вариантът е stadholder[1].

В Седемнадесетте провинции

[редактиране | редактиране на кода]

Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на бургундските херцози. По това време щатхаутерът е представител на херцога, който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В задълженията на щатхаутера влиза председателството на провинциалните събрания, командване на провинциалните армии и правото да назначават хора на някои административни позиции[1].

В края на ХV в. на власт в провинциите идват Хабсбургите. Те запазват принципа на щатхаутерите. Карл V (император и крал на Испания) уплътнява владенията си с още провинции, от които само Лиеж не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване на властта на аристократическите фамилии, но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.[3] При Фелипе ІІ властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции.


В Съединените провинции (Холандската република)

[редактиране | редактиране на кода]

В хода на Нидерландския бунт против Фелипе ІІ седемте калвинистки провинции на север обявяват независимост (1581). Създава се нова държава, която по устройството си е федеративна. Теоретично всяка провинция има собствен щатхаутер, но в условията на сурова война щатхаутерският пост във всички провинции (освен Фризия) преминава в рода Оранж-Насау. Най-изявен представител на този род е Вилем І Орански, убит през 1584 г. Установява се и друг принцип – щатхаутерите на провинциите Холандия и Зеландия получават много по-голям престиж и власт спрямо своите колеги. Те именно започват да се считат за държавни глави на републиката.

Отношенията на щатхаутерите с другия важен управленски орган – Генералните щати са сложни и се обуславят от борбата за власт. Щатхаутерите се стремят към централизация и повишаване на данъците с военни цели, докато щатите са на противоположното мнение. Щатхаутерският пост получава голям авторитет при Мориц Орански (1585 – 1625) и при Фредерик Хендрик (1625 – 1647). Краят на Осемдесетгодишната война през 1648 г. предизвиква нов конфликт. Вилем ІІ (1647 – 1650) арестува водачите на опозицията, но умира от дребна шарка и се установява период без щатхаутер (1650 – 1672).

Щатите се противопоставят на идеята Вилем ІІ да бъде наследен от малолетния си син Вилем ІІІ с помощта на регенти. Това им изглежда чисто монархически принцип. След катастрофата от 1672 г. и убийството на Ян де Вит Вилем ІІІ възстановява властта на щатхаутера. Неговото възшествие в Англия в резултат на Славната революция като Уилям III през 1688 утвърждава авторитета му, но след смъртта му започва нов период без щатхаутер (1702 – 1747). През тези години щатхаутерската власт на Оранж-Насау оцелява във Фризия. През 1747 г. Вилем ІV става щатхаутер на цялата република.[4] Както през 1672, така и сега причината за възстановяването на династията е извънредната френска заплаха (виж Война за австрийското наследство). Неговият син Вилем V е свален през 1795 г. от френската революционна армия.[5] Така той се оказва последният щатхаутер.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Stadtholder | historical Dutch official // Encyclopedia Britannica. Посетен на 10 август 2020. (на английски)
  2. ↑ Dutch Stadholders[неработеща препратка], на сайта spanish succession.nl
  3. ↑ Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, том 4, В. Търново 1993, с. 444
  4. ↑ Jan de Jongste, The Restoration of the Oranjist Regime in 1747: the Modernity of a "Glorious revolution, in: The Dutch Republic in the eighteenth century: decline, Enlightenment, and revolution, Ithaca 1992, pp. 32 – 33
  5. ↑ Hendrik Willem van Loon, The fall of the Dutch republic, Boston 1913, p. 399

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]