Щефан Валтер Хел (на немски: Stefan Walter Hell) е германски физик от румънски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Ерик Бециг и Уилям Мьорнър за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.[1]
Хел е роден на 23 декември 1962 г. в Арад, Румъния, в семейството на банатски шваби. Баща му е инженер, а майка му е учителка. Израства в близкия град Сънтана,[2][3] където завършва основното си образование през 1977 г.[4] След това учи една година в Тимишоара, преди да замине с родителите си за Западна Германия през 1978 г.[5] Там семейството се заселва в Лудвигсхафен.[4] През 1981 г. е приет в Хайделбергския университет, където през 1990 г. завършва докторантурата си по физика на тема „Изобразяване на прозрачни микроструктури в конфокален микроскоп“.[6]
След като завършва висшето си образование, за кратко време работи като независим изобретател, подобрявайки разделителната способност на конфокални микроскопи. В периода 1991-1993 г. работи в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг,[7] където успява да демонстрира принципите на своя 4Pi микроскоп. В периода 1993-1996 г. работи като ръководител на научен екип в департамента по медицинска физика на Университета Турку (Финлдания).[8] Там той разработва техника за STED микроскопия.[9] След това е назначен за шест месеца като гост-учен в Оксфордския университет.[8] През 1996 г. е хабилитиран в Хайделбергския университет. На 15 октомври 2002 г. става директор на Института по биофизическа химия „Макс Планк“ в Гьотинген,[10] където е сред основателите на департамента по нанобиофотоника. От 2004 г. е почетен професор по експериментална физика в Гьотингенския университет.[11]
С напредването и подобряването на методите за микроскопия, той успява да докаже, както теоретично, така и експериментално, че разделителната способност на флуоресцентните микроскопи може да бъде значително увеличена. По това време тя е ограничена теоретично от дължината на вълната на използваната светлина (над 200 нанометра). Още от работата на Ернст Карл Абе през 1873 г. това ограничение се е считало за непреодолимо. За това си постижение през 2014 г. е удостоен с Нобелова награда за химия. Така той става вторият нобелов лауреат от банатската швабска общност (след Херта Мюлер).[1]
- ↑ а б Nobelprize.org // Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ ((ro)) Răzvan Băltăreţu, "Un cercetător născut în judeţul Arad este printre câştigătorii premiului Nobel pentru chimie", Adevărul, 8 октомври 2014
- ↑ Andreea Ofiţeru, "Stefan W. Hell, pentru Gândul: 'Am avut profesori extraordinari în România'", Gândul, 9 октомври 2014
- ↑ а б ((ro)) Andreea Pocotila, "Fizicianul premiat cu Nobelul pentru chimie vorbește românește și ține legătura cu mediul științific din țara noastră", România Liberă, 8 октомври 2014
- ↑ ((ro)) Stefan Both, "Stefan W.Hell, al doilea elev de la Liceul 'Nikolaus Lenau' din Timişoara care a câştigat un Nobel", Adevărul, 8 октомври 2014
- ↑ Curriculum Vitae // Архивиран от оригинала на 2007-10-25. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ NanoBiophotonics - Stefan W. Hell's Personal Profile // Архивиран от оригинала на 2008-03-02. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ а б Deutscher Zukunftspreis // Архивиран от оригинала на 2007-10-25. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ MPI für biophysikalische Chemie: Hell für Deutschen Zukunftspreis 2006 nominiert // Архивиран от оригинала на 2012-02-04. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Max film // Архивиран от оригинала на 2006-10-03. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Hell, Stefan, Prof. Dr. Dr. h.c. mult. // Göttingen Graduate School for Neurosciences, Biophysics, and Molecular Biosciences. Посетен на 3 декември 2015.
|
---|
|
1901: Вант Хоф
02: Е.Фишер
03: Арениус
04: Рамзи
05: фон Байер
06: Моасан
07: Бухнер
08: Ръдърфорд
09: Оствалд
10: Валах
11: Кюри
12: Гриняр, Сабатие
13: Вернер
14: Ричардс
15: Вилщетер
18: Хабер
20: Нернст
21: Соди
22: Астън
23: Прегъл
25: Зигмонди
26: Сведберг
27: Виланд
28: Виндаус
29: Хардън, фон Ойлер-Келпин
30: Х.Фишер
31: Бош, Бергиус
32: Лангмюр
34: Юри
35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри
36: Дебай
37: Хауърт, Карер
38: Кун
39: Бутенант, Ружичка
43: де Хевеши
44: Хан
45: Виртанен
46: Съмнър, Нортроп, Стенли
47: Робинсън
48: Тиселиус
49: Джиок
50: Дилс, Алдер
51: Е. Макмилан, Сиборг
52: Мартин, Синг
53: Щаудингер
54: Полинг
55: дю Виньо
56: Хиншълуд, Семьонов
57: Тод
58: Сангър
59: Хейровски
60: Либи
61: Калвин
62: Перуц, Кендрю
63: Циглер, Ната
64: Ходжкин
65: Удуърт
66: Мъликен
67: Айген, Нориш, Портър
68: Онсагер
69: Бартън, Хасъл
70: Лелоар
71: Херцберг
72: Анфинсен, Мур, Стайн
73: Е.О.Фишер, Уилкинсън
74: Флори
75: Корнфорт, Прелог
76: Липскъм
77: Пригожин
78: Мичъл
79: Браун, Витиг
80: Бърг, Гилбърт, Сангър
81: Фукуи, Хофман
82: Клуг
83: Таубе
84: Мерифийлд
85: Хауптман, Карл
86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани
87: Крам, Лен, Педерсън
88: Дайзенхофер, Хубер, Михел
89: Олтман, Чек
90: Кори
91: Ернст
92: Маркъс
93: Мълис, Смит
94: Ола
95: Крутцен, Молина, Роуланд
96: Кърл, Крото, Смоли
97: Бойер, Уокър, Скоу
98: Кон, Поупъл
99: Зеуаил
2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава
01: Ноулс, Нойори, Шарплес
02: Фен, Танака, Вютрих
03: Агре, Маккинън
04: Чихановер, Хершко, Роуз
05: Гръбс, Шрок, Шовен
06: Корнбърг
07: Ертъл
08: Шимомура, Чалфи, Циен
09: Рамакришнан, Щайц, Йонат
10: Хек, Негиши, Сузуки
11: Шехтман
12: Лефковиц, Кобилка
13: Карплус, Левит, Варшел
14: Бециг, Хел, Мьорнър
15: Линдал, Модрич, Санджар
16: Соваж, Стодарт, Феринга
17: Дюбоше, Франк, Хендерсън
18: Арнолд, Смит, Уинтър
19: Гудинаф, Уитингам, Йошино
20: Шарпантие, Даудна
21: Лист, Д. Макмилан
22: Бъртози, Мелдал, Шарплес
23: Бауенди, Брус, Екимов
24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|