Юен Шъкай | |
Президент на Китай | |
Мандат | 10 март 1912 – 6 юни 1916 |
---|---|
Предшественик | Сут Ятсен |
Наследник | Ли Юанхун |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Съпруга | Юй Ишан |
Деца | Юен Кедин, Юен Кевен |
Професия | пълководец |
Подпис | |
Военна служба | |
Години | 1881 – 1916 |
Войни/Битки | Китайско-японска война Боксерско въстание Синхайска революция |
Юен Шъкай в Общомедия |
Юен Шъкай (на традиционен китайски: 袁世凱, на опростен китайски: 袁世凯, на пинин: Yuán Shìkǎi) е китайски държавен и военен деец.[1]
Известен е в китайската история като авторитарен политик и военен диктатор, а така също и като президент (1912 – 1915) с широки пълномощия, самопровъзгласил се за император (1915). Водач е на Бейянската армия.
Роден е на 16 септември 1859 година в провинция Хънан.
Възглавява реакционните китайски кръгове през Синхайската революция през 1911 година. От 1912 година е първият избран президент на Република Китай. Разгромява революцията и установява военна диктатура от 1914 година.
На 12 декември 1915 г. провъзгласява себе си за император на Китайската империя. Неговите безкрайни репресии, неспособността му да решава належащите държавни проблеми и манията му да преследва опонентите си обръщат всички партии в страната против него. В крайна сметка самопривъзгласилият се император е принуден да се откаже от титлата си.
Юен Шъкай умира от бъбречна недстатъчност на 6 юни 1916 година, оставяйки страната в хаос.
|