Юлиус Лебер

Юлиус Лебер Julius Leber
германски политик
Роден	16 ноември 1891 г. Бишайм, Германска империя
Починал	5 януари 1945 г. (53 г.) Берлин, Нацистка Германия
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Учил във	Фрайбургски университет
Политика
Професия	политик, журналист
Партия	Германска социалдемократическа партия
Противник на	Нацистка Германия
Семейство
Баща	Жан Лебер
Майка	Катарина Шубецер
Юлиус Лебер в Общомедия

Юлиус Лебер (на немски: Julius Leber) е германски политик и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Биография

Произход и образование

Лебер е роден в Бишайм. Завършва училище в Брайсах през 1908 г. От 1910 г. той посещава Oberrealschule (висше професионално училище) и започва да сътрудничи на вестници. За да финансира обучението си, той работи като учител.

През 1913 г. Лебер изучава национална икономика и история в Страсбург и в Университета във Фрайбург на Брайсгау. Той също така се присъединява към Социалдемократическата партия на Германия през тази година. През 1914 г. с избухването на Първата световна война Лебер доброволно се записва на фронта.

Военна служба

Като войник Лебер е ранен два пъти, повишен в лейтенант и служи след войната в Райхсвера (редовна армия) с гранични охранителни части на изток. По времето на Каповски пуч през 1920 г., той заема страната на Ваймарската република. Впоследствие той напуска Райхсвера в знак на протест, тъй като някои от лидерите му стоят зад пуча. След напускането на Райхсвера Лебер получава докторска степен от университета във Фрайбург.

Политическа кариера

През 1921 г. Лебер става главен редактор на социалдемократическия вестник Lübecker Volksboten, за който и тогава ученикът Вили Бранд пише още в началото на 1930-те години. Той е член на градския съвет на Любек от 1921 до 1933 г. Като член на Райхстага от 1924 г., Лебер се занимава преди всичко с отбранителната политика.

Съпротива срещу националсоциализма

Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г., след което има опит за убийство на Лебер. Той е задържан, освободен след натиск от колегите му от Любек, а след това арестуван отново през март. През 1933 г. той е затворен от нацистите и по-късно в концентрационния лагер Захсенхаузен като „опасен противник на режима“ до 1937 г. След освобождаването си, той работи като търговец на въглища в Берлин-Шьонеберг, което замаскира по-важната му роля в съпротивата срещу режима на нацистите.

През 1940 г. Лебер търси контакт с ръководството на въоръжените сили и се запознава с Клаус фон Щауфенберг. След това той е в контакт с Карл Фридрих Гьорделер и кръга Крейсау около Хелмут Джеймс фон Молтке. Кръгът на Щауфенберг предвижда Лебер като нов министър на вътрешните работи на Германия след планирания държавен преврат.

Процес и екзекуция

Лебер е предаден от информатор сред нелегална комунистическа група, водена от Антон Зефков, с когото търси контакт. Той е арестуван от Гестапо на 5 юли 1944 г., 15 дни преди заговора от 20 юли в Източна Прусия. На 20 октомври Лебер е осъден на смърт и екзекутиран на 5 януари 1945 г. в затвора Пльоцензе в Берлин.^[1]

Източници

1. Dahrendorf, Sir Ralf. Über Grenzen:Lebenserinnerungen. C.H.Beck, 2002. ISBN 3-406-49338-6. S. 43. (на немски)

Литература

• Dorothea Beck, Julius Leber. Sozialdemokrat zwischen Reform und Widerstand, München (Siedler) 1983.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julius Leber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​