Психология |
Основни клонове |
Приложна наука |
Списък |
Категория |
Юридическата психология, по-рядко наричана правна психология, е емпиричното психологическо изследване на правото, правните институции и хората, които практикуват правото. Тоест това е раздел от психологията, чийто предмет на изучаване са психологическите характеристики и особености на дейностите свързани с правоприлагането, а именно:
Терминът „правна психология“ започва да се употребява едва в последно време, основно като разграничение от експерименталния фокус на правната психология спрямо клинично-ориентираната съдебна психология.[1] Правната и съдебната психология заедно формират полето „право и психология“. Следвайки предходни опити от психолози да отговорят на съществени правни проблеми и въпроси право и психология става изследователско поле през 60-те години на 20 век, като опит в усилието да се разширят възможностите на правораздаването. Многодисциплинарната Дивизия 41 на Американската психологическа асоциация – Американското общество за психология и право – действа, като има за своя цел спомагането на приноса на психологията към разбирането на правото и правните системи чрез изследвания, както и чрез осигуряване на обучение на психолози в правните въпроси и съответно на правния персонал в психологическите въпроси и теми.
Всеки тип изследвания, които комбинират психологическите принципи с правно приложение или контекст, могат да бъдат считани за правна психология (макар че теми, свързани с клиничната психология са част по-скоро от съдебната психология).
По тази причина историята на юридическата психология се разглежда двуяко – и от гледна точка на историята на правото и на психологията. За основополагащ труд в областта на юридическата психология се счита „За престъпленията и наказанията“ на Чезаре Бекария (1738 – 1794).[2]
Поради обстоятелството, че правната психология е приложна дисциплина, тя е насочена към изследване и изучаване на правнозначими явления и казуси в обективната действителност, използвайки общопсихологическа методология. Тя е повече психологическа дисциплина, а методологията ѝ включва:
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Legal psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |