Яздегерд I | |
персийски владетел | |
Роден | |
---|---|
Починал | 421 г.
|
Религия | Зороастризъм |
Семейство | |
Баща | Шапур III |
Братя/сестри | Бахрам IV |
Деца | Бахрам V |
Яздегерд I в Общомедия |
Яздегерд I или Йездигерд I (Yazdekert) е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 399 – 420 г.[1][2]
Вероятно е син на Шапур III и брат на Бахрам IV, когото наследява след неговото убийство.
През своето управление Яздегерд I води мирна политика и установява религиозна толерантност, опитвайки се да намали доминацията на персийските магнати и зороастрийските маги върху монархията. Той е особено популярен сред християните и евреите, сред които е възхваляван като мъдър и милостив владетел.[1][2][3]
През 409 г. Яздегерд I официално разрешава свободното изповядване на християнство, което започва да добива повече влияние в Персия. Това предизвиква гнева на зороастрийското жречество, което заклеймява Яздегерд I с прозвището Грешника или Отстъпника. В края на управлението му обаче отново започват гонения, породени от посегателствата на християнски фанатици срещу зороастрийски храмове.[1][2][4]
Яздегерд I води мирна политика в съюз с Източната Римска империя. Император Аркадий обявява в завещанието си Яздегерд I за настойник на малолетния си син Теодосий II. Персийският владетел оправдава неговото доверие и се въздържа от военна конфронтация с римляните, отказвайки да се възполва от затрудненото им положение.[4][5]
През 420 г. Яздегерд I умира при неясни обстоятелства, може би убит при заговор. Наследен е от неговия син Бахрам V.[1][2]
|