Ян Прохазка Jan Procházka | |
Роден | 4 февруари 1929 г. |
---|---|
Починал | 20 февруари 1971 г. |
Професия | писател, сценарист, политик, драматург |
Националност | Чехословакия |
Активен период | 1956 – 1970 |
Жанр | драма, исторически роман, документалистика |
Награди | |
Деца | 3, вкл. Ленка Прохазкова Ива Прохазкова |
Уебсайт | |
Ян Прохазка в Общомедия |
Ян Прохазка (на чешки: Jan Procházka) е чешки (моравски) писател, журналист, сценарист и политик. През 50-те и 60-те години работи в апарата на Чехословашкия младежки съюз и Комунистическата партия на Чехословакия, а от 70-те години е сценарист и писател. Баща е писателките Ленка Прохазкова и Ива Прохазкова.[1][2][3][4]
Ян Прохазка е роден на 4 февруари 1929 г. в Иванчице, Чехословакия. Произхожда от селско семейство. В периода 1945 – 1949 г. учи в Селскостопанската академия в Оломоуц. След завършването ѝ отива на границата като ръководител на Държавната младежка ферма в Ондрашов в района на Брунтал. Там остава една година и отива в Прага в Централния комитет на Чехословашкия младежки съюз (1950 – 1959). Пише в редица издания като „Чехословашки войник“, „Млад фронт“, „Народна отбрана“ и др. В периода 1951 – 1953 г. отбива военната си служба, като служи в граничната охрана.[1][2][4]
В Чехословашкия младежки съюз първоначално работи в регионалното земеделско управление, като организира младежки бригади до границата, а скоро след това в самия Централен комитет. В края на 50-те става член на Комунистическата партия на Чехословакия, в периода 1962 – 1967 г. е кандидат-член на Централния комитет на партията, а в периода 1963 – 1966 г. е член на идеологическата комисия на ЦК на комунистическата партия. След като губи подкрепата от страна на президента Антонин Новотни през 1967 г. и е изключен от ЦК, той става част от така нареченото „реформаторско“ крило на комунистическата партия. На тези позиции и в своята журналистическа дейност той представя исканията за реформи в комунистическата партия и социалистическото общество.[1][2][4]
През 1956 г. е издадена първата му книга, „Година живот“ (Rok života). През 1959 г. става драматург и сценарист на филмовото студио „Барандов“. Сътрудничи си със сценариста и режисьор Карел Качиня. Част от книгите му са романизации по филмовите сценарии.[1][2][3][4]
Фон на неговите произведения често са държавни имоти и големи сгради по границата, а героите са млади хора, които се сблъскват с безразличието на местното общество, бюрократизма и конфликтните човешки отношения. Основните характеристики на творчеството му са основани на познаване на селските реалности и връзката с традиционните ценности на селския живот: работа, семейство, естествен ред, които обаче се сблъскват с комунистическата концепция за „нов човек“, необременен от манталитета на собствеността на старите времена. Развиват се темите за противоречието между истината на живота и прагматичното приемане на господстващите обичаи, между идеала и реалността, надеждата и разочарованието.[1]
В периода 1968 – 1969 г. Прохазка е заместник-председател на Съюза на писателите на Чехословакия. След Пражката пролет, в периода на „нормализация“ и след филма „Ухо“ (1969), проследяващ темата за подслушванията и връзките на политическите лидери, работата му е забранена по политически причини, а филмите, направени по негови сценарии, не включват името му в заглавията. Срещу него се провежда политическа кампания, следене и подслушване, което се отразява на здравето му.[1][2]
Ян Прохазка умира след тежко боледуване на 20 февруари 1971 г. в Прага. Погребението му се състои под надзора на Държавна сигурност. През 1999 г. посмъртно е удостоен с Медал за заслуги на Република Чехия I степен. За живота му и обстоятелствата около смъртта му през 2001 г. е направен документалният филм „В разгара на властта“ (V žáru moci).[1][2]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jan Procházka (spisovatel) в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|