1983 Голяма награда на САЩ-запад
 Гран при на САЩ-Запад | |
 | |
| Лонг Бийч Стрийт | |
|---|---|
| Дължина писта | 3,283 km |
| Обиколки | 75 |
| Състезание | 246,230 km |
| Дата | 27 март 1983 |
| Време | Слънчево, топло |
| Победител | |
| Пилот – време | Джон Уотсън 1:53:34.889 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Патрик Тамбе 1:26.117 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Ники Лауда 1:28.330 (42) |
1983 Голяма награда на САЩ-запад е 8-о за Голямата награда на САЩ-запад и втори кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 27 март 1983 година на пистата Лонг Бийч в Калифорния, САЩ.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Трасето отново е променено, този път да отвори Ошън Булевард, една от главните пътни артерии на града. Боксовете са преместени на Шорлайн Драйв, където старта и финалната права са отново обединени след 1977.
Световният шампион за 1980, Алън Джоунс се завърна само за тази Гран При. Причината от Ероуз да се договорят с австралиеца е липсата на достатъчно спонсори. Рено изместиха дебюта на RE40, с едно състезание назад след неубедителното представяне в Бразилия.
Новата конфигурация на трасето, причини проблеми за пилотите по време на тренировките, най-вече поради прекаленото пропадане на асфалта на няколко места. Отборите на Тирел, Теодор и Лижие нямаха подобни проблеми, като Кен Тирел намекна че това е нормално за улични трасета като Лонг Бийч. Патрик Тамбей с Ферари взе пол-позицията с време 1:26.117, пред втория Рене Арну, като черните кончета окупираха първата редица. След тях на втора редица са Кеке Розберг с Уилямс, на около секунда зад времето на Тамбей, и съотборника му Жак Лафит който се представи убедително, за да се класира четвърти. След тях в десетката са Елио де Анджелис с Лотус, Дерек Уорик с Толеман, Микеле Алборето с Тирел, Ален Прост с новия RE40, Дани Съливан и Жан-Пиер Жарие. Пилотите на Макларън, Джон Уотсън и Ники Лауда имаха сериозни трудности и се класираха съответно 22-ри и 23-ти, докато Нелсън Пикет, победителя от предишната надпревара е 20-и със задвижвания от БМВ болид на Брабам.
Състезанието се проведе със слънчево време и добри температури. Розберг, който все още няма точки след дисквалификацията в Рио, се изстреля напред като дори докосна задна лява гума с предна дясна с болида управляван от Арну. Финландецът имаше дори и възможност да изпревари Тамбей, но този шанс се провали след завъртане, от което Розберг продължи без дори да има поражение. След първата обиколка Дани Съливан се намираше на шеста позиция в своето второ Гран При, преди да бъде изпреварен от Рикардо Патрезе във втората обиколка. В същото време съотборника на Съливан, Микеле Алборето изпревари Рене Арну за четвърта позиция. Французина след това се свлече до осма позиция, следствие от удара с Розберг на старта. Тамбей и Розберг се откъснаха от преследвачите водени от Лафит, Алборето, Патрезе и Жарие, докато Манфред Винкелхок с АТС отпадна за втора поредна година. Жарие изпревари Патрезе, преди да бъде изпреварен от Брабам-а, след контакт при опит за изпреварване срещу Тирел-а на Алборето.
В 25-а обиколка Розберг направи опит за изпреварване срещу Ферари-то на Тамбей, преди да се стигне до контакт от което Тамбей се завъртя, с двете десни гуми във въздуха. Розберг продължи но е изпреварен от съотборника си Лафит, преди Жарие да удари отзад Уилямс-а на финландеца, елиминирайки и двамата от състезанието. Междувременно Макларън-ите на Уотсън и Лауда направиха голям прогрес като вече бяха трети и четвърти. Патрезе се доближи до Лафит, който имаше проблеми с гумите, след което се опита да изпревари французина в 44-та обиколка но отвори прекалено много завоя, което позволи на Уотсън и Лауда да го изпреварят. Скоро Макларън-ите поведоха след като Лафит се свлече назад до четвърто място. Джони Чекото се движеше пети със своя Теодор, преди Рене Арну и Еди Чийвър да го изпреварят. Скоро Чийвър трябваше да отпадне в 68-ата обиколка с повреда по скоростната кутия, докато съотборника му Прост се движеше с три обиколки изоставане.
Лауда, който страдаше от схващане на десния си крак, изостана от Уотсън, въпреки че австриеца направи най-бърза обиколка. Северно-ирландеца финишира състезанието на около половин минута от Лауда, който завърши втори. След проблемите в първите няколко обиколки, Рене Арну се добра до третото място пред Лафит, Марк Сюрер и Чекото. Алън Джоунс не завърши в своето единствено състезание за Ероуз, както и Нелсън Пикет след повреда в газта след само навършен 51 обиколки.
Това е и последното състезание на Формула 1 в Лонг Бийч, след като главния организатор Крис Пук, реши че Ф1 е твърде скъпа и рисковано. Вместо това Пук оповести, вероятността КАРТ сериите да се проведат по улиците на града от 1984, вместо Формула 1. Самите организатори определиха че, по-малко скъп и много по-популярен шампионат като КАРТ, доминиран от американски състезатели, ще помогне за по-доброто инвестиране.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Квалификация
[редактиране | редактиране на кода]Състезание
[редактиране | редактиране на кода]| Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 7 |  Джон Уотсън
|
Макларън-Форд | 75 | 1:53:34.889 | 22 | 9 |
| 2 | 8 |  Ники Лауда
|
Макларън-Форд | 75 | + 27.993 | 23 | 6 |
| 3 | 28 |  Рене Арну
|
Ферари | 75 | + 1:13.638 | 2 | 4 |
| 4 | 2 | Жак Лафит
|
Уилямс-Косуърт | 74 | + 1 Об. | 4 | 3 |
| 5 | 29 |  Марк Сюрер
|
Ероуз-Косуърт | 74 | + 1 Об. | 16 | 2 |
| 6 | 34 |  Джони Чекото
|
Теодор-Косуърт | 74 | + 1 Об. | 17 | 1 |
| 7 | 26 |  Раул Боесел
|
Лижие-Косуърт | 73 | + 2 Об. | 26 | |
| 8 | 4 | Дани Съливан
|
Тирел-Косуърт | 73 | + 2 Об. | 9 | |
| 9 | 3 |  Микеле Алборето
|
Тирел-Косуърт | 73 | + 2 Об. | 7 | |
| 10 | 6 | Рикардо Патрезе
|
Брабам-БМВ | 72 | Разпределител | 11 | |
| 11 | 15 | Ален Прост
|
Рено | 72 | + 3 Об. | 8 | |
| 12 | 12 | Найджъл Менсъл
|
Лотус-Косуърт | 72 | + 3 Об. | 13 | |
| 13 | 16 | Еди Чийвър
|
Рено | 67 | Ск.кутия | 15 | |
| Отп | 30 |  Алън Джоунс
|
Ероуз-Косуърт | 58 | Пилотска грешка | 12 | |
| Отп | 5 | Нелсон Пикет
|
Брабам-БМВ | 51 | Дросел | 20 | |
| Отп | 22 | Андреа де Чезарис
|
Алфа Ромео | 48 | Ск.кутия | 19 | |
| Отп | 11 | Елио де Анджелис
|
Лотус-Рено | 29 | Управление | 5 | |
| Отп | 33 |  Роберто Гереро
|
Теодор-Косуърт | 27 | Ск.кутия | 18 | |
| Отп | 25 | Жан-Пиер Жарие
|
Лижие-Косуърт | 26 | Сблъсък | 10 | |
| Отп | 36 | Бруно Джакомели
|
Толеман-Харт | 26 | Акумулатор | 14 | |
| Отп | 23 | Мауро Балди
|
Алфа Ромео | 26 | Завъртане | 21 | |
| Отп | 27 | Патрик Тамбе
|
Ферари | 25 | Сблъсък | 1 | |
| Отп | 1 |  Кеке Розберг
|
Уилямс-Косуърт | 25 | Сблъсък | 3 | |
| Отп | 17 |  Елисео Салазар
|
РАМ-Косуърт | 25 | Ск.кутия | 25 | |
| Отп | 35 | Дерек Уорик
|
Толеман-Харт | 11 | Завъртане | 6 | |
| Отп | 9 |  Манфред Винкелхок
|
АТС-БМВ | 3 | Завъртане | 24 | |
| НКв | 31 | Корадо Фаби
|
Осела-Косуърт | ||||
| НКв | 32 | Пиеркарло Гинзани
|
Осела-Косуърт |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Архивиран от оригинала на 2014-10-21. Посетен на 20 януари 2012.
| Предходно състезание: 1983 Бразилия |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1983 |
Следващо състезание: 1983 Франция |
|
| ||
| Предходна година: 1982 |
Голяма награда на САЩ-запад | Следваща година: няма |