229 г. пр.н.е.

<<		3 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

229 (двеста двадесет и девет) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Римската република

• Консули са Луций Постумий Албин (за II път) и Гней Фулвий Центумал.
• Започва Първата илирийска война. След оплакване на търговци, римска военноморска експедиция е изпратена срещу илирийското крайбрежие и близките до него острови, за да прогони пиратите. Създадена е постоянна военноморска база на остров Корфу. Римски гарнизони са поставени в различни селища по илирийското крайбрежие включително в Аполония.^[1]

В Гърция

• Тесалия се вдига на бунт срещу македонците и в нея нахлуват етолийците.^[2]
• Царят на Македония Деметрий II умира, а неговият племенник Антигон става регент на неговия малолетен син Филип, който по това време е на десет годишна възраст.^[2]
• Антигон възстановява македонския контрол над местностите Тесалиотида, Хистиотида и Перебия, но етолийците запазват Фтиотида.^[2]
• Арат Сикионски е избран девети път за стратег на Ахейския съюз.^[2]
• Беотия и Фокида стават съюзници на Ахейския съюз.^[2]
• Аргос, Ермиони (Hermione), Флиунт и Егина се присъединяват към Ахейския съюз.^[2]
• Спарта отнема Тегея, Мантинея и Орхомен ит етолийците. Спартанският цар завладява крепостта със спорна собственост Атенеум, която се издига на границата с Аркадия.^[3]
• Арат Сикионски отвръща на удара с неуспешни атаки на Тегея и Орхомен.^[3]
• Ахейският съюз обявява война на Спарта. Започва Клеоменовата война.^{[2][notes 1]}
• Атина обявява своята независимост. С помощта на Арат Сиконски започват преговори с Диоген, който командва македонските гарнизони в Пирея, Мунихия, Саламин и Сунион и е постигнато споразумение тези селища и крепости да бъдат предадени на атиняните срещу плащане от 120 таланта.^[4]

В Испания

• Хамилкар Барка е убит докато се сражава с оретаните. Неговите войници избират за свой нов командващ Хасдрубал Красивия, който е зет на Хамилкар и втори по ранг командир преди смъртта му. Назначението му за командващ картагенските сили в Иберия е потвърдено и от властите в Картаген.^[1]

Родени

• Луций Емилий Павел Македоник, римски политик и държавник (умрял 160 г. пр.н.е.)

Починали

• Хамилкар Барка, картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал (роден 277 г. пр.н.е.)
• Деметрий II Македонски, владетел на Древна Македония (роден 276 г. пр.н.е.)

Бележки:

1. Войната е обявена или през тази година или в началото на следващата.

Източници

1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 92
2. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 507
3. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 456
4. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 455