В битка при река Хадасп, която е последна от големите битки на Александър, македонският цар побеждава индийския владетел Пор. Победата е пълна и отпразнувана с провеждането на игри на мястото и основаването на градовете Буцефала, на мястото на македонския лагер, и Никея, на мястото на самата битка.[1] Впечатлен от храбростта и физическата височина на Пор, Александър го оставя да владее своите земи и приема неговите врагове за свои като атакува източния съсед на Пор, който е негов братовчед и анексира териториите му.[2]
Александър желае да продължи похода на изток, но сред изтощената му армия достигнала бреговете на река Хифасис (Hyphasis, днешна Беас) избухва недоволство, което се оказва непоклатимо и поради, което царя обявява, че ще се завърне с войниците си на запад.[3] Той се връща при река Хадасп, където в Буцефала е построен голям флот от транспортни кораби командван от Неарх, с помощта на който голяма част от войската се придвижва на юг по течението, а останалите сили ги следват по суша. По пътя Александър напада земите на малите и ги побеждава, но е ранен сериозно, когато превзема последната им крепост. След като се възстановява той приема официалната капитулация на малите и оксиканите, а земите на юг до мястото, където река Acesines (Чанаб) се влива в Инд са консолидирани в голяма сатрапия поставена под командването на Филип, син на Махата.[4]
След това Александър се насочва към Синд, където също е създадена сатрапия командвана от Питон.[4]