9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.
През 1881 г. мисионери – методисти основават американско девическо училище в гр. Ловеч, което набира популярност и престиж през следващите десетилетия и през 1927 г. става Американски колеж и започва да издава гимназиални дипломи. Колежът е насилствено закрит през 1948 г. като проводник на „капиталистическа идеология“, но през 1950 г. на негово място е създадено Средно училище за чужди езици – първата „нова“ езикова гимназия в България, добила популярност с историята от филма „Вчера“. Четири паралелки изучават френски език, една – английски и една – немски език. През 1956 г. английската паралелка се премества в София и поставя началото на Първа английска гимназия. През 1958 г. френският отдел се премества във Варна и основава варненската Френска гимназия. През 1960 г. от немския отдел възниква софийската немска гимназия, а през следващата 1961 г. от нея се отделя 9-а френска гимназия.
При създаването си през 1961 г. френската, заедно с немската гимназия, се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в идеалния център на София, в сградата на 9-а обикновена гимназия. Последният випуск на обикновената гимназия завършва през 1965 г. и гимназията става чисто езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, но през 1991 г. те са изнесени в новоучредената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.
През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е приета за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където остава повече от предвиденото, нарушавайки протокола.
Френската гимназия има установени традиции и висок авторитет в обучението по френски език. Интензивното изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в подготвителен и 8-и клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-и. Предметите история, география, биология/физика, химия, и философия се изучават на френски език.
През петте години на обучение се изучава задълбочено и хронологично френската литература и култура във всички нейни жанрове.
Девизът на училището е „Ще стане – защото сме заедно!“ Много важна е приемствеността – повече от половината преподаватели в гимназията са нейни възпитаници. В годините след основаването на гимназията френският език отстъпва по популярност на другите западни езици – неговият силен период е началото на XX век. Въпреки това влизането във „Френската“ е трудно – поне 10 ученика се борят за 1 място, а балът е съизмерим с този в другите елитни столични гимназии. Последното доказва, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на високия престиж и на традициите на учебното заведение.
Френската гимназия има изградени традиции в областта на театъра. Всяка година се подготвя и изнася театрална постановка по различни пиеси от класически френски автори.[1] Училището има хор.
Практикуват се и часове по фотография, правят се вътрешни конкурси и изложби по стените на училището.
Волейболният и Баскетболният отбор на гимназията участват в престижната лига за купа „Кларис“, която обединява елитните столични гимназии, а футболният отбор е участник в Българската училищна футболна лига. Училището има изяви и в спортовете ски, тенис, плуване, тенис на маса, шахмат.
Във Френската гимназия работят опитни и висококвалифицирани преподаватели. Много от тях са автори на учебници и методически помагала, четат лекции и водят упражнения в СУ и други висши училища. Част от преподавателите по френски език са французи. За качествата на преподавателите говори фактът, че почти всички възпитаници на гимназията биват приети за студенти с изпити по предмети, различни от френски език: математика, история, литература, биология, химия.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Димитър Цанчев – дипломат, постоянен представител на България към ЕС, посланик в Израел, постоянен представител в ООН – Женева, заместник-министър на външните работи,
Евгени Стайков – юрист, председател на Софийския апелативен съд (САС)
Жак Папаро – директор на фондация „Фридрих Еберт България“
проф. Жасмин Попова – посланик в Швеция, преподавател по европейско право
проф. Иван Данов – архитект, министър на инвестиционното проектиране
Ивайло Калфин – депутат в Европейския парламент, вицепремиер, министър на външните работи (2005 – 2009), министър на труда и социалната политика (2014 – 2016),
Иван Христов – посланик в Испания, заместник-министър на външните работи
Марин Райков – дипломат, посланик в Париж и Рим, служебен премиер (2013), зам. министър на външните работи
Мариета Ангелова – актриса
Мартин Ганев – изп. директор на фонд CSIF
Мартина Шопова – водеща на „5 по Рихтер“ и „Сутрин в 7“ по ТВ7
Мая Георгиева – изп. директор на Първа инвестиционна банка
Надежда Михайлова – министър на външните работи (1997 – 2001), депутат в ЕП (2009 – 2014), посланик в Турция
Ники Илиев – фотомодел и ТВ водещ
д-р Никола Василев – вицепремиер, министър на здравеопазването (1991 – 1992 и 1994 – 1995), зав. клиника в УБ „Майчин дом“, кавалер на Ордена на Почетния легион
Николай Милков – дипломат, заместник-министър на външните работи (2004 – 2005); постоянен секретар на МО (2009 – 2013); посланик в Румъния, Канада, Франция и ЮНЕСКО, постоянен представител в НАТО, министър на външните работи в служебното правителство на Гълъб Донев.
Стефан Тафров – дипломат, заместник министър на външните работи, посланик в Италия, Великобритания, Франция, постоянен представител на България в ООН, кавалер на Ордена на Почетния легион