ADAC (а де а це), съкратено от Allgemeiner Deutscher Automobil-Club e.V. (Клуб на немските автомобилисти), е най-големият клуб на автомобилисти в Германия със седалище в Мюнхен.
През август 2005 година броят на членовете е 15 290& 614. ADAC е с годишен оборот около 1,5 милиарда евро за 2004 година. Издава списанието ADACmotorwelt.
Клубът осигурява наземен и въздушен медицински транспорт на пострадалите при пътнотранспортни произшествия. Извършва тестове за сигурност на превозни средства, обезопасяване на пътните съоръжения и много други дейности свързани с безопасността по пътищата не само в Германия, но и в много други страни в Европа. Службите за реагиране при пътнотранспортни произшествия са наричани „жълтите ангели“(die gelben Engel).
ADAC е най-големиият самостоятелен клуб в Германия. Състои се от 18 регионални клуба, наречени „краища“ (Gaue):
На първо ниво има около 1800 местни клуба, които по правило са мото-спортни организации.
Осемчленият президентски състав на ADAC се избира ежегодишно на общо събрание. Съставът има главен президент, който играе ролята на говорител, понастоящем Петер Майер. Президентският състав заедно с председателите на регионалните клубове образуват управителен съвет. Общото събрание се образува от делегати на регионалните клубове и управителния съвет. На всеки 100 000 члена на регионален клуб се пада по един представител.
Пет наети мениджъра ръководят бизнесо-тношенията на клуба.
Клубът на ADAC в Мюнхен има собствен капитал от 713 милиона евро и 3335 работници. От вноски на членовете клуба получава 326 милиона евро. Регионалните клубове имат собствен капитал от 651 милиона евро, 2417 работници и приходи от членовете на стойност 191 милиона евро.
Клубът е създаден на 24 май 1903 година в Щутгарт като „клуб на немските мотористи“, а през 1911 година е преименуван на „Allgemeinen Deutschen Automobil-Club“ (ADAC). По време на национал-социализма се преименува на „Deutschen Automobil-Club“ (DDAC). През 1946 година клубът е наново основан в Мюнхен.
През 2003 година клуба празнува 100-годишнината си.
Шлезвиг-Холщайн: | |
|
|
Долна Саксония и Бремен: | |
|
|
Бранденбург и Берлин: | |
|
|
Саксония: | |
|
|
Северен Рейн-Вестфалия: | |
|
Райнланд-Пфалц и Саарланд: | |
|
|
Хесен: | |
|
|
Тюрингия: | |
|
|
Бавария: | |
|
|
Баден-Вюртемберг: | |
|
Тяхното лобиране е насочено предимно около автомобилите. „Никъде не се слагат такива спирачки на шофьорите, както е в Германия“ гласи един от девизите на ADAC. През 1974 година използва мотото „свободно пътуване за свободни граждани“. Тази акция предизвиква много протести на членове, които не са съгласни с проавтомобилната политика на клуба. Трябва да се отбележи че ADAC не защитава само интересите на шофьорите, а и интересите на предприятията като автомобилната индустрия и учебните школи.
Основните приоритети при ADAC(Девиз: „Вашият партньор за вашата мобилност“) са например: екоданъците, ограниченията на скоростта по магистралите, сигурността на тунелите и фериботите.
Общественият транспорт също заема голяма част от дейността на клуба. В по-ранните години ADAC е осигурявал съоръженията по програмата Park-and-Ride („Паркирай и пътувай“) около ЖП гарите по големите градове в Германия.
Не винаги привилегия имат автомобилите: по време на обединението на Германия, ADAC взима участие в предоставянето на разположение на 2500 километра пътни алеи.