Ar 234 Blitz | |
Описание | |
---|---|
Държава | Нацистка Германия |
Тип | разузнавателен, бомбардировач |
Производител | Arado Flugzeugwerke |
Произведени бройки | 232 |
Първи полет | 15 юни 1943 г. |
Използван от | Луфтвафе |
В експлоатация от | юли 1944 г. |
В експлоатация до | 1945 |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 1 |
Дължина | 12,63 m |
Размах на крилете | 14,10 m |
Площ на крилете | 26,40 m² |
Височина | 4,30 m |
Тегло (празен) | 5200 kg |
Тегло (пълен) | 8417 kg |
Мощност | 2×8,80 кN |
Макс. скорост | 742 км/ч. на 6000 m |
Таван на полета | 10 000 m |
Скороподемност | 30 m/s |
Въоръжение | |
Оръдие | 2×20 mm оръдие MG 151 в опашката 2×20 мм оръдие MG 151 в носовата част |
Arado Ar 234 Blitz в Общомедия |
Arado Ar 234 Blitz (Светкавица) (на немски: Arado Ar 234 „Blitz“) е реактивен бомбардировач на Нацистка Германия от Втората световна война, ползван също за разузнаване, създаден от фирма Arado.
Това е първият в света реактивен бомбардировач и първият реактивен бомбардировач, участвал в бойни действия.
За първи път самолетът е използван в бойни условия на 2 август 1944 г. Пилотиран от лейтенант Ерих Зомер, разузнавателният апарат успява да заснеме за час и половина целия район за дебаркиране на противниковите войски в Битката за Нормандия.
От ноември 1944 г. е използван от Луфтвафе като разузнавателен самолет, а от декември 1944 г. нанася удари по войските на Съюзниците. Сред най-известните случаи на бойно използване на Ar 234 са бомбардировките на железопътния мост през река Рейн в Ремаген – първия неразрушен мост над Рейн, завладян от Съюзниците.
Въпреки че в края на войната поради недостиг на гориво самолетът е използван рядко, поради високата му скорост оставал много трудна цел за прехващане. В последните месеци на войната Ar 234 са единствените разузнавателни самолети, способни да действат в условията на тоталното въздушно превъзходство на противника, включително над територията на Великобритания.
Показаните по-долу характеристики отговарят на модификацията Ar 234B-2.
В края на Втората световна война 2 трофейни екземпляра Arado Ar 234 са доставени в Съветския съюз за възстановяване и полетни изпитания. Работата е възложена на производствената база на Авиационен завод № 458 на НКАП[1] под ръководството на главния конструктор на завода Игор Четвериков. Пред него е поставена задачата на базата на трофейния самолет да бъде разработен реактивен бомбардировач.[2]
Според авиационния историк Якубович проектът по копирането на Arado Ar 234 е сред най-реалистичните в рамките на тогавашната съветска програма по разработване на реактивен бомбардировач. Задачата предвижда създаването на бомбардировач с 4 турбореактивни двигатели BMW-003 или 2 бр. Jumo-00З. При това самолетът трябвало да лети с максимална скорост от 750 км/ч. на височина 5000 m, да се издига до височина 12 000 m и да пренася 1000 kg бомбен товар на разстояние 1600 km или 1500 kg на 1200 km.
За начало решават да възстановят 2-те трофейни машини: двумоторен сериен едноместен многоцелеви самолет и опитен бомбардировач с 4 турбореактивни двигателя.[3]
|