Bhanja virus
| Bhanja virus | ||||||||||
| Класификация | ||||||||||
| ||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||
| [ редактиране ] |
Bhanja virus е арбовирус от род Phlebovirus. За първи път е открит в кърлеж от вида Haemaphysalis intermedia взет от тялото на парализирана коза в Банджанагар, Индия през 1954 г.[1] За първи път при човек вирусът е открит през 1974 г. когато Чалз Калишър при работа с вируса се заразява с него.[2] За негов късмет контактът му с вируса е довел само до леки болки в мускулите и ставите, умерено главоболие, лека фотофобия. Bhanja virus е представител на семейство Bunyaviridae.[1]
Вектори
[редактиране | редактиране на кода]Преносители на вируса в природата са кърлежи основно представители от род Dermacentor и Haemaphysalis. Преносители са и някои представители от Ixodidae. Не е известно пренасяне на вируса от човек на човек.[1]
Гостоприемници
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът е открит при различни видове гръбначни животни. Това са основно овце, кози, говеда, както и африканските четирипръст таралеж и ивичеста катерица. Известно е, че е патогенен и за дребни бозайници, както и човек и особено деца.[3]
Клинични признаци
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът Bhanja предизвиква състояние на треска при хората и фотофобия, повръщане, менингоенцефалит, както и слаба или частична парализа.[1]
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Лечението зависи от тежестта на симптомите. Поради факта че вирусните инфекции не се повлияват от антибиотици, лечението е свързано главно с цел намаляване на признаците и симптомите. За тази цел основно се прилага парацетамол.[2]
Предпазване
[редактиране | редактиране на кода]Предпазването от вируса е в пряка връзка от предпазването от контакти с кърлежи. Необходимо е вземане на мерки, които да възпрепятстват кърлежите да постигнат до гостоприемника и да го ухапят.[4]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Освен природна огнищност вирусът има и специфично разпространение. Изолиран е в югоизточна Европа, включително в Италия, Хърватия, България, Румъния, източна Словакия. В Азия е установен в Индия, Киргистан, Казахстан, Азербайджан, Армения. В Африка е характерен за страни като Сенегал, Гвинея, Нигерия, Камерун, ЦАР, Кения, Сомалия. Възможно е миграцията на птиците да оказва роля в разпространението на вируса.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Zdenek Hubálek, „Biogeography of Tick-Borne Bhanja Virus (Bunyaviridae) in Europe“, Interdisciplinary Perspectives on Infectious Diseases, vol. 2009, Article ID 372691, 11 pages, 2009. doi:10.1155/2009/372691
- ↑ а б Goodpasture, Hewitt C., and Charles H. Calisher. „Human Infection with Bhanja Virus.“ Human Infection with Bhanja Virus. The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene, n.d. Web. 24 юли 2014.
- ↑ Mehlhorn, Heinz, ed. Arthropods as Vectors of Emerging Disease. N.p.: Springer, n.d. (Viral Disease Link). Heinrich Hein University. Web. 24 юли 2014.
- ↑ „N. Bhanja Virus.“ Regional Disease Vector Ecology Profile: Central Europe. Washington, D.C.: DIANE, 2001. N. pag. Web.
- ↑ Bhanja Virus Infection in Hedgehogs and Bears (Viral Disease Link) // wildpro.twycrosszoo.org. Архивиран от оригинала на 2017-06-19. Посетен на 25 юли 2014.
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||