Company of Heroes: Opposing Fronts | |
Производител | Relic Entertainment |
---|---|
Издател | THQ |
Издадена на | 24 септември 2007 28 септември, 2007 |
Жанр | стратегия в реално време |
Режим на игра | сингъл плейър/мултиплейър |
Платформа | Windows XP, Windows Vista |
Рейтинг | ESRB: 17+ |
Носител | DVD |
Други части | Company of Heroes |
Уебсайт | www.companyofheroesgame.com |
Company of Heroes: Opposing Fronts или просто Opposing Fronts е самостоятелно допълнение на стратегията в реално време Company of Heroes. Играта е обявена официално на 5 април 2007 г. Opposing Fronts е разработена от базираната в Канада Relic Entertainment и издадена от THQ. Пусната е в продажба в САЩ на 24 септември и на 28 септември в Европа.
Разширението включва система за динамични ефекти на игровата среда, която се състои основно от ефекти свързани с атмосферното време и плавно преминаване от ден в нощ. В зависимост от това се чува песента на определени видове птици. Въпреки първоначалните сведения обявени от фирмата разработчик, тази система няма влияние върху тактическите аспекти на играта.[1]
Opposing Fronts включва две нови кампании – от британска и германска гледна точка. Британската кампания е базирана на превземането на Кан. Включва девет мисии фокусирани върху атаката на английските и канадските части от бреговете „Голд“, „Джуно“ и „Суорд“ към града. Германската кампания е базирана на отблъскването на съюзническите сили по време на операция Маркет-Гардън. Включва осем мисии, при които елитна танкова бойна група разположена във Холандия се сблъсква с най-големия военновъздушен десант в историята.
Потребителите закупили Company of Heroes могат да играят срещу потребители закупили само разширението Opposing Fronts. Първите могат да избират да играят с американците или британците срещу Вермахта или елитната танкова бойна група. Вторите могат да избират само между британците и германската танкова дивизия.
Британците са новата съюзническа фракция в играта и основната им сила е изграждането на защитни съоръжения. Те включват окопи и противотанкови съоръжения. Всяко от тях е обвързано с максималния брой възможни за разгръщане войски. Това се прави с цел да не се претрупа картата със защитни съоръжения. Стандартните пехотни единици могат да заемат различна стойка (прави, приклекнали, легнали), което се отразява на скоростта им на придвижване и реакции. За подобряване на ефективността британците разчитат на офицери – капитан, лейтенант и командна версия на танк Кромуел. Базите им са подвижни, а цената за това е спиране на потока на ресурсите. Офицерските единици могат да достигат ветерански статус. С постигането му те получават допълнителни възможности и въздействат по-силно на заобикалящите ги войници.
Британците разполагат с три направления за развитие базирани на известни полкове. Те са:
Елитната танкова бойна група е базирана на смесица от германски части участвали в операция Маркет-Гардън, включително 2-ри СС танков корпус и парашутисти на Луфтвафе (на немски: Fallschirmjager). Цялата кампания е фокусирана върху различни моменти от тази битка.
Германските сили разчитат на скорост и машини. Те не могат да изграждат статични защитни съоръжения, а използват полуверижни машини за задържане на райони и увеличаване притока на ресурси. Основната германска пехота, танковите гренадири, разполага с тежки оръжия като Панцершрек, щурмови винтовки StG44 и минохвъргачки. Те могат да ги използват от вътрешността на полуверижните машини, но тъй като те не разполагат със затворена горна част пехотата в тях е уязвима на противников огън.
Друга уникална възможност на германските части е възстановяването на унищожени машини и танкове с помощта на Бергетигер. Възстановена съюзническа машина се връща под съюзнически контрол, а не на възстановяващия я играч.
Трите направления за развитие на германските части са:
Ученията на бойна група Лер във Волфхезе са прекъснати от съюзническите парашутисти спускащи се от небето. Германците използват всички налични войници и средства, за да отблъснат първата вълна на атаката. След успешното сражение командирът на бойната група генерал-майор Вос и братята Алдрих и Волфганг Бергер намират плановете на цялата операция в британски глайдер.
Като част от фаза Маркет британската 1-ва военновъздушна дивизия прави опит да овладее мостовете на Рейн при Остербек и Арнем. Целта на бойна група Лер е да пресрещне британските парашутисти преди да достигнат Арнем, да унищожат моста при Остербек и да отблъснат всички нападения на съюзническите сили.
От изключителна важност за съюзническата операция е настъплението на британския 30-и корпус по магистрала 69, която става известна като Магистрала към ада. Целта на това настъпление е подпамагане на спуснатите парашутисти. Бойна група Лер е прехвърлена край Валкенсваарт, като тяхната задача е да окупират града и да забавят настъплението на 30-и корпус.
След успешното забавяне на частите на британския 30-и корпус при Валкенсваарт и Бест, бойна група Лер е натоварена със задачата да унищожи всички останали в Холандия противникови сили. Първата задача е да се овладее Арнем и мостът там, главната цел на Съюзниците. Втората задача е връщане на контолът над Валкенсваарт. В последната мисия от кампанията целта е сломяване на съпротивата на последните парашутисти в Остербек. От двамата братя Алдрих умира в битката. Той се разполага в случайно избран отряд и ако този отряд бъде унищожен, войник съобщава за неговата смърт.
Епилогът на играта разкрива, че другият брат Волфганг живее във възстановеното семейно имение Берчер до смъртта си през 1989 г.
Кампанията започва с 3-ти батальон момчетата на Будика напредват по пътя към град Аути. Те са атакувани от засада от елементи на германския 2-ри танков корпус. Командирите на батальона, майор Блекмор и капитан Кътинг нареждат отстъпление. След като унищожава атакувалата го част батальона бомбардира града и унищожава останалите германски войници.
След първоначалният неуспех британските части се прегрупират, за нов опит да превземат Кан. 3-ти батальон и кралският шотландски инженерен полк получават задачата да овладеят мостовете над Одон и да превземат хълм 112. Под прикритието на масиран артилерийски бараж хълмът е превзет и кралския шотландски полк заема позиции там със задачата да го укрепи.
Летището в Карпике е следващата цел на 3-ти батальон. Под прикритието на нощта кралските командоси се приземяват близо до летището, а в същото време кралските канадски стрелци атакуват с леки танкове и пехота, под прикритието на артилерийски обстрел от кралските шотландски инженери. Командосите унищожават германския щаб в района и атакуват германските защитни позиции край летището. В същото време се открива, че летището все още се ползва.
На следващата сутрин германците започват атака срещу канадските позиции, но са отблъснати. Съюзническите войски атакуват летището и го овладяват след като прочистват хангарите. Докато Кътинг изпраща съобщение на кралския шотландски полк, той и майор Блекмор разбират, че хълм 112 е атакуван.
Германските части правят опит да си върнат хълм 112. През нощта те атакуват с тежки танкове и щурмови отряди в опит да разбият защитаващия го полк. С помощта на танкови части на 3-ти батальон шотландците успяват да запазят контолът си над хълма. По време на тази мисия капитан Кътинг е случайно разположен в един от отрядите. Ако той е унищожен един от войниците възкликва Cutting's down, get a medic!, докато друг отговаря "He's ****** sir!".
3-ти батальон заедно с рота C-Coy навлиза в града след като е бомбардиран предната нощ. Вместо унищожени германски части, те ги откриват силно окопани. 3-ти батальон атакуват и осигуряват част от Кан, очаквайки германците да отстъпят.
Изпратената разузнавателна част докладва, че германците все още са в града и навсякъде са поставени мини, снайперисти и картечници. Батальонът заедно с кралския шотландски полк атакуват, превземат Канската катедрала и три други важни точки.
Същата нощ 3-ти батальон се окопава и защитава срещу германската контраатака осъществена от тежки танкова и елитна пехота.
След превземането на Кан 3-ти батальон е изпратен на юг. Те пристигат в Боургебус с рота B-Coy и след като унищожават батарея 88 мм оръдия, те унищожават остатъците на 2-ри СС танков корпус. 3-ти батальон са наградени с почивка, а 2-ри батальон продължават настъплението.
Кампанията завършва с кратък епизод в края на войната посветен на майор Блекморе, който умира през 1983 г.