Conus magus

Conus magus
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Коремоноги (Gastropoda)
разред:Neogastropoda
семейство:Конусови (Conidae)
род:Конуси (Conus)
вид:C. magus
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Conus magus в Общомедия
[ редактиране ]

Conus magus е вид охлюв от семейство Conidae.[2] Възникнал е преди около 0,0117 млн. години по времето на периода кватернер.[3] Видът не е застрашен от изчезване.[4]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Австралия (Куинсланд и Северна територия), Бруней, Вануату, Виетнам, Гуам, Източен Тимор, Индонезия, Камбоджа, Китай (Гуандун, Гуанси, Джъдзян, Дзянсу, Фудзиен, Хайнан и Юннан), Малайзия, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Нова Каледония, Палау, Папуа Нова Гвинея, Провинции в КНР, Северна Корея, Северни Мариански острови, Сингапур, Соломонови острови, Острови Спратли, Тайван, Тайланд, Тувалу, Уолис и Футуна, Фиджи, Филипини, Южна Корея и Япония (Кюшу и Шикоку).[4]

Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на океани, морета, заливи и рифове. Среща се на дълбочина от 0,5 до 3 m, при температура на водата от 26,8 до 28,5 °C и соленост 33,7 – 35 .[3]

  1. Conus magus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Conus magus (Linnaeus, 1758) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. а б Conus magus (Linnaeus, 1758) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  4. а б Conus magus (Linnaeus, 1758) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  • Vine, P. Red Sea Invertebrates. Immel Publishing, London. 224 pp., 1986.
  • Linnaeus, C. Systema Naturae per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis. Editio decima, reformata. Laurentius Salvius: Holmiae. ii, 824 pp., 1758.